Брой 16

Литературен вестник

24-30.04.2002
Год. 12

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

ИЗДАТЕЛСТВО

 

 

Форсиране на романа река

Дубравка Угрешич

 

I

1. Август 1983 прекарах в леглото, скована от ишиас. Това ти е от липса на движение, каза моят приятел Гърго, докато пиехме кафе.

2. През септември същата година заминах за Айова Сити като гост на International Writers Workshop. Въпросното писателско ателие се споменава от Кърт Вонегът в романа му Кланица № 5, което разбрах едва на следващото лято на Паг, откривайки този роман в прашното нощно шкафче на самотната стая. В ателието участваха и други писатели от много страни на света, предимно от Третия. Всички живеехме на осмия етаж на студентското общежитие Mayflower.

3. Тук човек може да си създаде погрешната представа, че светът е пълен с писатели като с лайна, каза Хелга, моята roommate. В кухненските долапи ни посрещнаха черни, захабени съдове. Миналата година тук бяха Ву Чен и Ян Чунчун, а по-миналата Ндубиси Нуафор и Абдул Лалиф Акел, каза с извинителен тон в гласа нашата домакиня Мери. С нежност разглеждах мазните тавички, тенджерки, лъжици и вилици, мислейки си междувременно за традицията според Елиът и за еволюцията според Тинянов. Всички ние писателите сме едно голямо семейство, каза трогнато Хелга, докато обирахме със залци хляб тигана с омлет, проникнат от невидимото присъствие на Ян Чунчун и Абдул Лалиф Акел. Литературата е голяма матрьошка, казах с пълна уста. Какво е това матрьошка, попита Хелга.

4. Домакините ни очакваха от нас да пишем и аз наистина си мислех, че ще напиша нещо в този бетонен кораб с прочути имена. Не написах нищо. На стената на стаята ми, точно до бюрото, висеше голяма карта на Америка, която с цветовете си ми напомняше за сладолед. Често се забавлявах, наблюдавайки слънчевите лъчи, които проникваха крадешком през прозореца и ближеха пастелните петна на американските щати.

5. Често телефонирах на майка си в Загреб и тя всеки път страшно се радваше, че съм жива. Веднъж сметнала, че съм умряла от ужасна жега, друг път, че съм замръзнала от жесток студ, трети път, че с някакви писатели съм загинала в самолет, летял за Мадрид. За всички тези катастрофи пишело в нашите вестници.

6. Веднъж бяхме на гости в завод за трактори и други селскостопански машини и там вечеряхме хайвер със сметана. Бизнесмените - всички високи, прошарени, гледани мъже, с тъмносини сака, сиви панталони, бели ризи и раирани вратовръзки и със също така гледани съпруги - седяха и любезно, макар и малко разсеяно, ни наблюдаваха нас, писателите. След вечерята турският поет Азим рецитира тъжните стихове на Назъм Хикмет. Докато турският поет рецитираше до стъклената стена, която гледаше към тъмно езеро, доплаваха като бели призраци огромни бели лебеди. Лебедите наблюдаваха тъжно гостите и чукаха тихо с клюнове о стъклото. Присъстващите нададоха едно продължително и възхитително „ах”. После бизнесмените възторжено ръкопляскаха на турския поет, а ние, писателите - на лебедите.

7.(...)

8. От Загреб пристигаха дълги писма от мои приятели за инфлацията, режима на тока, за това, че нищо не се случва - за напълно неразбираеми неща. Четейки тези писма, обичах и жалех своята страна, задето е толкова малка.

9. Два пъти пих кафе с датска писателка, която пише романи за влечугите. От тяхно име се водят и разказите в тези романи. В една книжарница случайно попаднах на роман, чийто разказ се водеше от името на свиня. Свинята разказваше тъжния си свински живот от раждането до клането. Виждаш ли, казах на датската писателка. И какво от това, отвърна ми датчанката.

10.(...)

11. (...)

12. Коледните празници прекарах в Ню Йорк. Живеех в Манхатън в мъничката квартира на еврейка емигрантка от Одеса. В квартирата бяха нейният папа - осемдесетгодишен мъж, който, облечен в раирана пижама, по цял ден гледаше телевизия, въпреки че не знаеше английски - и сиамската котка Ронечка, кръстена на американския президент Роналд Рейгън. Разхождах се из страшния и прекрасен Ню Йорк и си мислех, че ще напиша нещо прекрасно и страшно за него. Не написах нищо.

13. На летище Кенеди ме закара един таксиджия, който, като чу закъде пътувам, каза: Жалко, прекрасна страна, но пълна с толкова много комунисти.

14. Върнах се в Загреб навръх Нова година. Градът ми се стори малък, а улиците необяснимо тесни. Нашите вестници бъкаха от статии и четива за 1984 и всичко това във връзка с 1984 на Оруел. С още неизразходвания запас от енергия, натрупана, разхождайки се пеш из улиците на Ню Йорк, хукнах навън и се хванах, че кръжа стремително около Цветния площад. Затова се скрих бързо в киното и гледах Полицаят от Бронкс с остарелия Пол Нюман в главната роля. След прожекцията в ресторант Дрина се сблъсках с жалката плескавица в чинията и с факта, че Загреб е наистина малък. Намалих движението.

15. Похарчих половината от заплатата си за картички, на които пишеше Поздрав от Загреб. Скоро получих картичка от писателя от Гана, на която пишеше Поздрав от Акра.

16. През април заминах с писателите Саша и Велимир на литературни разговори в Москва. Там двама журналисти помолиха мен и Велимир за интервю. Най-напред ни направиха няколко снимки пред хотел Пекин, където бяхме отседнали, а после изразиха желание да ни снимат пред паметника на Маяковски, който и без това се намира пред хотел Пекин. Ние нямахме нищо против. Маяковски беше много голям, а ние в сравнение с него много малки. Покрай паметника се разхождаше някакво старче и ни наблюдаваше. Журналистите откриха, че това е самият скулптор Кибалников, именно онзи Кибалников, който е издялал въпросния паметник на Маяковски. После отново ни снимаха, този път заедно с Кибалников. Ние пак бяхме много малки, скулпторът Кибалников малко по-голям, защото се беше качил на стъпалото на Маяковски, а Маяковски най-голям. После журналистите ни изоставиха, съвсем забравяйки за интервюто. Моят московски приятел Витя твърди, че скулпторът Кибалников е отдавна умрял. Всичко това беше много странно.

17. В Москва посетих художника Кабаков, който ми показа своите необикновени вълшебни кутии. В една от тях имаше картини, които разказваха историята на човек, прекарал целия си живот в гардероб. Тези картини бяха черни, което е съвсем естествено, защото бяха рисувани от гледната точка на човека в гардероба. На мен тази кутия ми хареса най-много.

18. През май ме посети Хелга. Май се оказа топъл, нощем на терасата при светлината на луната и на фенерче Хелга четеше книгата Die Frau und Russland. Денем изговаряше думите: quatch, verrückt и scheisse. После Хелга си замина за Берлин и на мене ми беше много мъчно.

19. През май вестниците писаха, че цените са нараснали застрашително, а заплатите застрашително са намалели, а един министър заяви в интервю нещо за блатата и опозицията, която плува в мътната вода като шарани и че би трябвало да се пресушат блатата, та да се види след мелиорацията дали шараните са все още опозиция.

20. Моят приятел Ненад ме покани да се разходим в парка. Този парк е страшно малък, затова върви бавно, та да ни стигне, каза той.

21. Чакръкчията Джийн А. Здразил ми изпрати картичка на Ню Йорк с балон, на който пишеше: Поздрав от Сан Франциско на вас и вашия гръбнак, как са прешлените ви, надявам се добре. Обади се и писателката от Дания с новината, че работи върху нов роман, чийто главен герой е гущер. Четейки писмото, си представях гущера, varanusa salvatora, който може да бъде дълъг до два метра, и завиждах на датската писателка за дължината.

22. През юни на път за Италия ме посети румънският писател Дину и ми каза, че е наистина чудесно, че е поет от Румъния, а не от някоя друга страна, и че не би се сменил с никого, въпреки всичко. Аз отговорих, че също. Въпреки всичко.

23. През юни пак се схванах. Посети ме Анте, който по повод моя ишиас спомена за своя спондилит и бодро ми демонстрира как пукат шийните му прешлени. Внимавай сега, казваше с тон, изискващ пълна тишина. Аз внимавах и наистина чувах как пукат.

24. Посети ме приятелката на мама, антифашистката, другарката Зорка, и ми разказа съня си. Сънувах, каза тя, голяма тържествена зала. На първите редове седяха моите другари от съпротивата, окичени с ордени, всички до един сега генерали. А за мен нямаше нито едно свободно място! - Нас, жените, винаги ни дискриминират, както наяве, така и насън - казах аз на другарката Зорка.

25. През юли заминах на кални бани на Паг. На това блато хората си показваха едни други белезите от операциите и си миеха гърбовете с гъби. Мене ме миеше един месар от Вировитица. На плажа четях Льо Каре, Канети, Вонегът, Вълшебната планина и Тримата мускетари. Последната книга дори два пъти. Една нощ сънувах сън, в който се любих със своето алтер его. Моят алтер его беше десет години по-млада от мене. По дяволите, това е много тъжно. Уважавам старостта, но не я обичам нито варена, нито печена - каза тя, използвайки изречението на Портос.

26. В края на юли се върнах в Загреб. В пощенската кутия ме чакаше писмо от бразилския писател Карлос, с когото се запознах на workshop-а. В писмото имаше фотокопие на някакъв текст, а един откъс беше очертан с червен флумастер. В откъса пишеше: В ателието имаше и една писателка от Източна Европа със странното име Дубруфка, очевидно малко смахната. Щом споменех за Рио, тя започваше да ме тормози с някакъв си Остап Бендер.

27. Веднъж ме покани на вечеря мой познат поет. По време на вечерята дълго и много интересно говори за домашното възпитание и това страшно ми хареса. След вечерята се любихме. Благодаря ти. Много хубаво свърших, каза поетът.

28. През август си купих бележник и записах: Шапката е пълна с образи! Какво да прави образът, който държа в ръката си? с твърдото намерение да напиша роман, въпреки че не знаех какъв точно. Всичко е от липса на движение, каза моят приятел Гърго, докато пиехме кафе. Отби се и приятелката ми Снежана и ме попита какво смятам да пиша. Ами, бих писала за писатели, отговорих аз. Само добрите писатели могат да пишат на всякакви теми, докато лошите трябва да внимават с темата, добави тя. Какво да правя, като обичам писателите, защото са толкова малки и ми е жал за тях, казах аз, решавайки да развия още несъществуващото действие в Загреб.

29. Златният венец на Стружките вечери получи известният съветски поет Андрей Вознесенски, който на няколко пъти заяви пред нашата преса, че колкото по-зле стоят нещата за поета, толкова е по-добре за поезията.

30. В началото на септември получих картичка от приятеля си Гуле, писател от Белград. Драга Дуле, форсирам роман река, пишеше на картичката. Отговорих му лирично: Драги Гуле, и на мене не ми е лесно. Шапката е пълна с образи, а аз не зная какво да прави образът, който държа в ръката си. Незабавно пристигна телеграма: Нека се ебе. Точка. Това е най-доброто. Точка. Както в живота, така и в прозата. Точка.

Преведе от хърватски Жела Георгиева

Откъсът е от подготвения за печат от ИК “Стигмати” едноименен роман.

Виртуалната библиотека!

© Литературен вестник