Привечер в тихий щепот на зефира
все твоят сребрен глас шепти:
докосне ли сърце ми - то замира...
и в отзвук тъжна струна затрепти.

И тоз напев разнесен в тишината -
далеч замира... без ответ...
Уви! И в скръб примира ми душата -
и чувствам чужд за мене целий свет!

Обратно към [Е. Ненчева] [СЛОВОТО]