Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

Искра Николова

СЪВРЕМЕННАТА ШОТЛАНДСКА ЛИТЕРАТУРА: УНИКАЛНОСТ И МНОГООБРАЗИЕ

 

ШОТЛАНДИЯ ДНЕС: ЕЗИК, ИДЕНТИЧНОСТ, ЛИТЕРАТУРА

"Шотландската литературна традиция е богата и жизнена; а в последно време тя преживява забележителен нов разцвет" ­ пише литературният критик Нийл Джонстън1. Положително в този "нов разцвет" или, както някои го наричат, новото "Шотландско възраждане", се отразява цялостната атмосфера на обществен подем. Докато 80-те години на 20 век са изпълнени с неуспехи и разочарования, следващото десетилетие води до решителни политически промени и сякаш отприщва натрупаните творчески и съзидателни енергии. Редом с утвърдените имена в шотландската литература нахлува едно разнолико ново поколение. Очертава се широк диапазон на търсенията, на гласовете, на гледните точки. Същевременно изникват нови и нови въпроси, разгарят се спорове, разгръщат се дебати по редица важни проблеми, свързани с бъдещия облик на шотландската култура. Сега, няколко години след учредяването на независимия Шотландския парламент, тези въпроси гласят: Какъв език? Каква идентичност? Каква литература?

Шотландия винаги е била страна ­ "полиглот". В своята статия "Литературният език и шотландската идентичност" Джон Корбет2, професор в Университета в Глазгоу, припомня, че населението й представлява "смесица от пикти, скоти (или гали), сакси (или англи), нормани, французи, холандци, ирландци, италианци, поляци, индийци, китайци"... като този списък далеч не претендира за изчерпателност. Трудно е да се намери "най-малкият общ знаменател" на толкова много различни общности. На пръв поглед изглежда логично той да се потърси в един общ литературен език.

"Какъв литературен език можем да припознаем за наша обща собственост? Кой е този език, който ни свързва в една-единствена, национална общност?" ­ пита Джон Корбет. Според него: "Голяма част от литературната история на Шотландия може да бъде разглеждана като борба да се наложи една или друга езикова разновидност, която да "говори" от името на цялата нация. Но тези претенции неизменно са се увенчавали с неуспех... Нашият "национален език" не се състои в характерните особености на някоя от лингвистичните разновидности, а в плодотворното взаимодействие между всички тях. Това е, което ни прави уникални."

Един друг автор ­ Мат Крейг3, обобщава "уникалната същност" на шотландския литературен процес по следния начин:

"За всички шотландски писатели езиковият въпрос е от изключително голямо значение. Той поставя пред тях проблеми, които вероятно са доста по-различни от тези, стоящи пред английския писател. Голямото мнозинство от шотландските писатели са двуезични и са правили опити да пишат на два от езиците, които се говорят в страната. За всеки шотландски писател литературният език е въпрос на избор, като изборът представлява неразделна част от самия процес на писане."

Но освен с множественост на езиците, Шотландия се характеризира и с множественост на културите. В началото на 21 век шотландското общество представлява сложна сплав от различни етнически и социални групи, в което на преден план излизат проблеми, свързани със стила на живот, с религиозната принадлежност, с личностната, малцинствена и национална идентичност. При това идентичността не е някаква непроменяема даденост ­ тя е в непрекъснато развитие и преоткриване. Богатството на шотландската литература в известна степен се дължи и на "кризата на идентичностите", пораждаща продуктивно напрежение между етнос и универсум, между личното, локалното, националното и глобалното.

 

ПИСАТЕЛЯТ КАТО "ДРУГИЯТ"

На традиционната доктрина за литературата като общ набор от споделяни нагласи, хоризонти, ценности и език, противостои представата за твореца като неизменно "стоящ отвън", по определението на Катрин Карсуел, или за писателя като "вечния друг". В едно свое изследване на съвременната шотландска литература С. Саади разграничава няколко различни мирогледни позиции, характерни за шотландските писатели4. Според Саади една част от тях "гледат навън", към други общества и към задгранични литературни традиции, които те внасят и вграждат в собствената си култура. Друга част пък са "пришълци", идващи от "чужди" култури и носещи своите специфични начини на писане, които придобиват различно звучене, поставени в нов контекст. А третата група са тези, които "копаят надълбоко", за да стигнат чак до корените на своята родна шотландска култура и да открият в нея архетипи, митове и мотиви, които са "универсални в своята същност и безкрайно разнообразни като проявление".

С. Саади пише: "Посредством тези процеси литературата се "натурализира". Тя се вписва в централния канон. Това, което е било "външно" или "скрито", се "усвоява" и става "явно"... И добавя в заключение: "За литературата могат да се развият най-различни теории и вероятно във всички тях ще има по нещо вярно. Единственият подход, който според мен би бил дълбоко неверен, е да се помества шотландската литература в някакви строго очертани граници, вместо да се разглежда като един безкраен полет на въображението".

 

ЗА НАСТОЯЩОТО СЪСТАВИТЕЛСТВО

През 1930 г. писателят Едуард Скулър отбелязва, че "Глазгоу не е един, а много различни градове едновременно" и че е просто невъзможно да се поместят всички те в една книга. Доразвивайки неговата мисъл, ще допълним, че е също толкова невъзможно в тази подборка да се съберат всички съществуващи "Шотландии". Все пак, стремежът ни е бил да очертаем възможно най-пълна картина на значимите явления, процеси и направления в съвременната шотландска литература. Тя е представена в няколко плана: поезия, разкази, откъси от романи. Има също и откъс от едно есе на Робърт Крофърд, което съдържа разсъждения за настоящето и бъдещето на Шотландия. При избора на шотландските автори и текстове сме се опитали да очертаем профила на няколко поколения, които дейно участват в съвременния литературен процес. Наред с утвърдените имена като Едуин Морган, Алистър Грей, Лиз Лоххед, Дилис Роуз, сме включили и някои от по-новите автори, търсещи да разширят кръгозора и хоризонтите на шотландската литература ­ сред тях са автори като Джанис Галоуей с феминистичната проблематика на своите текстове и Робин Робъртсън със сложната и неочаквана асоциативност на своята лирика. Освен поколенческия фактор, друга специфична черта на съвременната шотландска литература е етническото и малцинствено разнообразие. Така например, много силно и плодотворно е ирландското литературно присъствие в Шотландия. То е представено тук с няколко автори от смесен "ирландско-шотландски" произход като Джон Бърнсайд, Анджела Максевъни др. Интересна е и творческата съдба на младия прозаик и автор на фантастични романи Майкъл Фейбър, който е от холандски произход и който не е шотландски писател по рождение, а се "формира" като такъв.

Друг критерий за подбора на текстовете е жанровото и стилистично разнообразие: от класическото стихосложение на Алън Спенс до графичната поезия на Едуин Морган; от тънката ирония на Дилис Роуз и изящните фантазии на Маргарет Елфинстоун, до агресивната градска проза на Ървин Уелш и криминалните романи на Вал Макдърмид и Уилям Макилвани. Тук искам специално да благодаря на преводачите и на младите български автори, които участваха в представянето на шотландската поезия и проза на български език. Благодаря също за подкрепата и съдействието на г-н Кевин Луис ­ директор на Британски съвет ­ България, на г-жа Леа Давчева, завеждаща отдел "Литература и културология", както и на директора на сп. "Пламък" г-н Георги Константинов.

Като своеобразен мост между шотландската и българска литература, представени в този брой на "Пламък", е замислено специалното публицистично приложение, в което участват писатели и от двете страни с кратки интервюта и размисли на тема: "Приключението да бъдеш писател в началото на новото хилядолетие". Едно приключение, което си заслужава усилията и рисковете. Да се надяваме, че участвайки в него, нашите две литератури ще поддържат диалога помежду си, за да споделят своите тревоги, своите надежди и открития.

 


1 Neil Johnstone, "Scottish Books" (1998).горе

2 John Corbet, "Literary Language and Scottish Identity" (2000).горе

3  Вж. Cairns, C., (ed.), 1987. "The History of Scottish Literature", Vol. 4: The Twentieth Century. Aberdeen University Press. (1987).горе

4 Suhayl Saadi, "Infinite Diversity in New Scottish Writing", ASLS Conference (2000).горе

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща