Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

ЕДУИН МОРГАН
(EDWIN MORGAN)

 

Едуин Морган е роден в Глазгоу през 1920 г. До 1980 г. е професор по английска литература в Университета на Глазгоу. Творческата му продукция е много разнообразна и впечатляваща като обем. Освен че е един от най-известните съвременни шотландски поети, Едуин Морган е също именит преводач и литературен критик; носител е на множество награди. Сред най-новите му книгите са "Избрани стихотворения" ("Collected Poems" ­ 1990), "Избрани преводи" ("Collected Translations"-1996), "Измитайки мрака" ("Sweeping Out the Dark" ­ 1994), "Виртуални и други реалности" ("Virtual and Other Realities"­ 1997).

 

ЯГОДИ

Не е имало никога ягоди
като тези които ядяхме
онзи зноен следобед
седнали на стъпалото
на разтворения френски прозорец
обърнати един към друг
коленете ми обгърнали твоите
сините чинии в скутовете ни
ягодите искрящи
на силното слънце
потапяхме ги в захарта
загледани един в друг
без да бързаме с пиршеството
предчуствайки новата наслада
празните чинии
върху камъка една до друга
с две кръстосани вилици
и аз приведен над теб
тъй дъхава във въздуха
в моите прегръдки
по детски доверчива
ненаситните ти устни
оставят вкус на ягоди
в паметта ми
отпусни се отново назад
остави ме да те любя

нека слънцето прежуря
върху нашата забрава
единствен час от всички часове
непоносимата горещина
и лятната светкавица
над хълмовете на Eилпатрик

нека бурята измие чиниите



ХАЛЕЕВАТА КОМЕТА

Чат-пат минавам покрай тях и бързо схващам
какво са, как са. Да, седемдесет и шест години
за мен са само миг. Предишният им страх премина
и днес ­ да ме изследват ­ разни сонди ми изпращат,
но път към мислите ми няма да намерят.
За тях съм само топка, дето в космоса се лашка,
от камъни, от кал и газ, все тъй въртя опашка.
Неизмеримото, аз питам, как ли ще измерят?
Когато чудото от тях отиде си накрая,
те вярват, че при тях отново ще се върне, зная.
Тъй мисля аз. Като бонбони сондите ще лапна
и после ще изчезна пак в космическата яма,
додето те болезнено усетят, че ме няма
като че ярка факла е угаснала внезапно.



КОГАТО СИ ТРЪГНЕШ

Когато ти си тръгнеш,
ако си тръгнеш някой ден,
аз ще поискам да умра.
Не би могло да ме избави нищо друго,
а само споменът за онзи миг,
когато в моите прегръдки ти заспа,
изпълнена с тъй нежна доверчивост.
Оставих притъмняващата вече стая
до дъно да изпие вечерта, додето
отмората или пък падащият дъжд
полека те разбудиха.
Попитах те дали си чула
в сънищата си дъжда,
а ти, полусънувайки все още, само каза:
"Обичам те."

Превод: Георги Рупчев

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща