Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

ДЖОН БЪРНСАЙД
(JOHN BURNSIDE)

 

Джон Бърнсайд е роден през 1955 г. Живее във Файф. Публикувал е 6 стихосбирки, най-новите от които са "Нормална кожа" ("A Normal Skin" - 1997), "Плувайки в потопа" ("Swimming in the Flood" - 1995), "Танц в лудницата" ("The Asylum Dance" - 2000). Автор е също на два романа и на сборник с разкази.

 

ТЕЖЕСТИ

Тежест от живак и мраз
или от жалбата на дъждосвирец
в корена на езика ми

стоях в излъсканата зала
а дядо ми изтляваше полека
на метър от мен.

Никой не можеше да измери къщата му -
товарът й бе твърде крехък, фин:
тежест на въдици, шумолене на габардин,

душата му излиза във морето, още мокра от дъжда,
петна във книгите, които леля Елинор бе чела
в годината, когато се спомина

а там, където бе лежал - тежест на речни корита:
прилив на сенки във Фълфордовия бързей,
пъстърви тлъсти, плуващи
                            като фантоми в буренака

там го видях веднъж, голям и жив,
с ръце да пляска из водата, сякаш да извади
рибата на мечтите ни, уловът дето ще строши
кантара.



АДАМ И ЕВА

Все мисля за тях
като за невинни -
твърде нарочени за грях
обхождат своята градина
споходени от някакво местно чудо
ангели и зверове
привикнали със всичко освен с тях
или изгубени в неволна радост
като бленуваните неродени.

Ето онази първа
студена утрин: заскрежената трева
чернеещите плодопади
сред листата
ливадите обточени със свои имена
повити в сняг
и паяжината от птича песен
изчезнала.

Получаваме каквото най-малко очакваме
и най-много искаме -
само това ми обясниха
във ваятелския клас
змията сред буренака
посочена още в началото
покоят на всяка фъртуна
предопределен.
Ето ги как отстъпват пред белотата
като нас
щом пак снегът започне

да вали отникъде на Джеймс стрийт
после пресичат парка
за да стигнат до черквата
подобно песен
или повтаряна наум молитва

или всичките игри на гоненица
и на "дай целувка"
които никога напълно
не зарязахме
деца

блуждаещи из най-далечни
кътове на снегопада
подвикващи
меко от улица на улица
свойто полу-довиждане
без никога да си представят:

внезапно спрели
между пекарната и библиотеката
светлини из къщите, в претъпканите магазини,
острият вятър запечатва сетивата
или пък оснежена тишина
ни изличава.
Все ги мисля
невинни, имащи какво да понаучат.

като самите нас когато стигаме до тази
изненада
телата ни
полу-населени
и все по-трудно става да живеем
с други:
със всяка нова зима
с всяко пространство ново
градините които помним във съня си
снегът по цял ден ги изпълва
докато пожелаем
тази неразличимост в белотата
тази
достатъчност от имена.



ЧУДОТО
      con un terrore di ubriaco
                      Montale*

И ти си гледал този филм: поляната сред парка
където трябваше да има чинари,
                              но всъщност обичайните

дървета повалени са осеяли тревата,
                                  а може би момчета
гонят топка с кален цвят
сред утринния въздух,

и несъмнено си се спирал,
с усещане за празнота
във кръста,
със рамене просмукани от липса
на криле,

или пък онзи усет за пейзажа
завинаги оставащ неподвижен:
съседските стени,
плетища, хълмове в далечината - раздиплени
фенерни светлини и ферми.

Внезапно се завръща пак на място
- но твърде късно -
дни наред ще бродиш
с бездна във душата
там, дето е била сигурността:
                            прекрасният чист вкус,
като от изворна вода, потънала във гърлото,
благодатта на този миг,
която си пожелал завинаги - променят се
болезнено, като в пропадане,
като в пиянски ужас.

Превод: Елена Алексиева

* (ит.) - с ужас на пиян, Еудженио Монтале (1896 - 1981), италиански поет, носител на Нобелова награда за литература през 1975; откъсът е от стихотворението му Forse un mattino andando in un'aria di vetro, от стихосбирката Ossi di seppia - Бел. прев.горе

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща