Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

РОБИН РОБEРТСЪН
(ROBIN ROBERTSON)

 

Робин Робeртсън израства на североизточния бряг на Шотландия. Понастоящем живее в Лондон. Първата му книга, "Изрисувано поле" ("Painted Field") го утвърждава като един от най-талантливите нови поети през 90-те години.

 

АБЪРДИЙН

Морето сиво се извива в своя сън
и чайки разпилява от зелената скала.

Дълго рухване съзряхме - капка черна
и вълната - олюляваща се пяна.
Гледахме тъмата, поела към Норвегия.

В открита лодка цяла нощ лежим,
зареяна край вълнолома
и слушаме проскърцващите гуми
из каменния пристан.
Отмерваме бавното време. Тогава
пристигнаха нощем ловците на риба
в дъга. В лоното на светлина -
с обилната плесница на вълните,
люлеенето водно
и светлата разцепена вода.

Дъждът ръмящ, отчетлив дъжд,
дъждовен вятър бие дните - киша.
Косата ти препълнена със град,
пришит във нея сякаш.
В чаршафа бял - мъглива влага -
си разменихме къс море.
Сега отдавна са изгубени годините
на мъртвото вълнение следбурно
и мрежите със дънен риболов.
Бурята хрупаше къщи и улици нощем.
Небето беше жълто сутринта
и студ отекваше звънливо.

Морето сиво се извива в своя сън
и чайки разпилява от зелената скала.
 
 


ПО ЗДРАЧ

Когато се разхождах през горите,
аз няколко неща видях:

лежаща котка, зяпнала във мен,
колибата червена, в която не проникнах
и бялата озъбка на лисичия капан,
и паяка в бутилката от мляко,
а в люлката повитата муха,
приспивно залюляна.

Ключа автомобилен, провиснал от дървото,
и кокал, с дължината на моята ръка
на него - името ми
погрешно издълбано.

Там кучето заряза ме
и аз самичък продължих.



СКАНДАЛНИ ХВЪРЧИЛА

Седя и се дивя на розовите хвърчила.
Замах и гмурване - и толкоз кратко,
изплъзнала се блуза. Коприната на джоба,
туптящ като сърце,
изопнато над хълма разтрептян.
Прозрачен къс плющи. Надолу хукна.
Обваял гънките въздушни, небесните утроби -
задявка с тялото на вятъра

неведоми стъпки в растящата пара, любов -
от високи течения носена само
и жест безнадежден с ръка на сърцето.

Демиургът е изчезнал,
невидим над корави хоризонти,
вятър се разхожда в тревата между нас.
Аз падането виждам
разбиването - по-нататък.



ДА ХРАНИШ ОГЪНЯ

Груби, полуизядени цепеници
лежат отнесено в пепелта,
черни кичури и сивогъст дим -
просто ленив пламък.
Случайни спотаени въглени.

Държа си страница от "Таймс"
насреща му - и ето!
белият дроб на хартията вдъхна
и се запали внезапно отзад
някак нахално и буйно
дългите гърла на огъня пируват

с моите новини. Страницата е прочетена,
после зачервена и погълната.



СТАТИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

Завеса от мълнии бурята стриса
по моя прозорец сумрачен
и стъклата се стъписват
под приветстващия град.
Телевизорът втрещено си съблича
черните и белите райета,
ето - тишина, контурите пропадат.
На рафта - картички от нея
внезапно се препъват
и угасват
светлините на Кале.

Не може да й каже той
как гъската загребва в лъчистия зенит
и фарът се разхожда с грейнал поглед
из морските траншеи.
Не може да й каже, че нощта,
открехната, без нея се затръшва -
двери, изоставени така

само да й каже:
че той ключалката е,
тя - ключът.

Превод: Светослав Митев

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща