Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

КАТЛИЙН ДЖЕЙМИ
(KATHLEEN JAMIE)

 

Катлийн Джейми е родена през 1962 г. Завършва философия. Автор е на стихосбирките "Начинът по който живеем" ("The Way We Live" - 1995), "Савската кралица" ("The Queen of Sheba" - 1987), "Златният връх" ("The Golden Peak" - 1993). Пише също критически материали и текстове за радиото. Носителка на наградата "Съмърсет Моъм" и на други награди.

 

МАГЬОСНИЦАТА И СОВИТЕ ОТ ГЛЕНКОУ

Във въздуха незримо броди вещица,
разсичат боговете облаците с мълнии,
покойник има в къщата, животът
е паяжина от стъкло.

Погребана е котката в реката,
смъртта й натежала е като вода в чувал,
зловещо мрака огласили, совите
ни хвърлиха от плячката си къс.

Такива странни случки - на разсъмване!
Неща, с които да си спомняш,
че бог е в тайнствения навес горе
и той очите ти, опрени в процепа, отваря.




ДЖУЛИАН ОТ НОРУИЧ

Всичко, което правя, е за тебе,
Бруте. Ти изпълваш тъмнината,
в камъка заключена. Пришпорваш

ветровете да ме стигнат,
но никога не ме докосваш.
Ти ме повика,

но като заек в дупката се стрелваш
от ръба на сетивата ми
всеки път, когато се обърна.

Отшелникът съм аз, когото заточил си
във края на градината, но аз не спирам.
И бродя в твоите земи,

където всяка стъпка
хиляди цветя би смачкала,
усещам като с камертон.

(Шшшт, не това е начинът.)
В очакване е стаята, приготвена,
                        но никой не пристига.
(Любовта е начинът.)

Канарчето съм аз, затворено във клетка, провесена
от стряхата на този свят
да те възпява в трелите си.

(Той няма да се появи.)
Отпуснете се, премръзнали ръце.
Нозе сковани, каменностудени, дръжте се.

(И все пак, все пак, натежала съм
във неговата радост като огромната безпомощна
луна във лятното небе по жътва.)



ВЪЛНАТА СЕ РАЗБИВА

Вълната, разбила се от най-нищожно камъче,
търкаля се напред. Зората неизменна
винаги изгрява някъде. Прозрачна светлина
                                      след мрака, ден,
изглеждат толкова непоклатими - като тополите,
стена зелена вдигнали. В уречения час и място

пристига полунощ или пък здрач, където винаги
пастирът и козите се обръщат със поглед вперен
и винаги са в полумрак и мекота.
Неведома е границата между нощ и ден,
а ние продължаваме да се заканваме към слънцето -
невидим разрез в портокалова кора,
внезапен остър аромат - охо, мирише на закуска!

Превод: Ивета Данаилова

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща