Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

РОБЪРТ КРОФЪРД
(ROBERT CRAWFORD)

 

Робърт Крофърд е роден в околностите на Глазгоу през 1959 г. Автор е на няколко стихосбирки, редактор на антологии с шотландска поезия. Професор по съвременна шотландска литература в Университета на гр. Св. Андрюз. Тук поместваме със съкращения неговото есе " Размисъл за Св. Андрюз".

 

РАЗМИСЪЛ ЗА СВ. АНДРЮЗ

 

Дотук не се стига лесно. Така е било открай време. През миналите векове хората са идвали в градчето, наречено Св. Андрюз, за да отдадат почит на мощите на светеца закрилник на Шотландия. Най-опасната част от пътешествието тогава била преминаването със сал през коварното речно устие, където се удавил не един пилигрим. Тук през 1410 г. е бил създаден първият шотландски университет. Появата му била ознаменувана с празнични огньове по улиците, но по време на Реформацията в Св. Андрюз са пламтели и човешки клади. Калугер, запознат с тънкостите на артилерийското дело, издигнал топ върху една от катедралните кули, за да обстрелва по-ефикасно протестантските сили, разположени в средновековния замък. Вътре в замъка се намирало тялото на убит кардинал, положен в ковчег със сол. По-късно, вече през ХVII в., самият архиепископ бил смъкнат от коня си и пребит край градското тресавище. От кутията му за тютюн излетяла пчела, което недвусмислено доказвало съюз с дявола. Миналото на Св. Андрюз е богато. То е изпълнено с междуособни борби, а това го прави добро място за размисъл върху националните и междунационални въпроси.

В днешна Шотландия, получила наскоро право на самоуправление, можете да стигнете до Св. Андрюз, като вземете влака в северна посока от Единбург. Веднага ще се натъкнете на следи от войната между половете. Малко преди да стигне до крайната си цел влакът ще спре на място, наречено Лейдибанк или Дамския бряг, където наистина не се мярка мъж. Тук, по протежение на сегашния железопътен перон, някога са се водили сраженията между войнствено настроените суфражетки и антуража на министър-председателя. Тяхната борба никъде не е отразена - няма нито паметни плочи, нито препратки в историческите читанки. Имената им са забравени, но битката била спечелена. Днес новият шотландски парламент, избран на 6 май 1999 г., от чиито депутати четиридесет процента са жени, отбелязва повратна точка в политиката на равнопоставеността на половете на британските острови.

Работя в сградата до "Касъл Хаус". Аз съм поет и професор по съвременна шотландска литература. Роден съм в Глазгоу, а в Св. Андрюз живея от десет години. Това не е достатъчно, за да мина за местен човек, но вече успях да привикна към причудливата атмосфера на мястото. Миналото на Св. Андрюз е сложно, а разказите за него пораждат въпроси, свързани не само с Шотландия, но и с Великобритания на 21-ви век. Как да се приучим на променливата политическа география, в която ляво и дясно придобиват нови значения, а политиката на национализма и равнопоставеността на половете пронизва всички нива на обществен живот? Ето какъв е пейзажът около нас сега. И в това се състои въпросът за Св. Андрюз.

През последното десетилетие ми се наложи да живея не само в този град, но и в същината на този въпрос. Решителната победа на лейбъристите през 1997 г., както и последвалият референдум за самоуправлението на Шотландия, ме накараха да повярвам, че най-сетне е дошло време да мечтаем и говорим реални неща. Изведнъж се оказах част от демократичното мнозинство. Живеех в географските покрайнини, в североизточната част на Файф, но въпросът, който ме бе занимавал телом и духом, се бе превърнал във всенароден въпрос.

Струва ми се, че Англия има на какво да се научи от най-близката си европейска съседка Шотландия, що се касае до това да си малко повече европеец. Шотландия, Уелс и Северна Ирландия също могат да се поучат от Англия. Като се оставят настрана шепа мърморковци, англичаните по принцип нямат нищо против да бъдат управлявани от шотландски премиер, шотландски канцлер, министър на външните работи, на отбраната и т.н. От ХVIII в. досега шотландците никога не са имали такава власт в Лондон. Като най-крупен партньор в рамките на Сюъза англичаните винаги са били способни да проявяват толерантност към останалите британски малцинства в редиците им. Сега в Уестминстър има и малък брой чернокожи депутати. Тревожното е, че новите парламенти на Шотландия и Уелс, които ще трябва да разискват по въпросите на расизма в тези страни, нямат нито един чернокож депутат, но затова пък могат да се похвалят с няколко депутати, отраснали в Англия. Британското общество бе разтърсено от неотдавнашните расистки проявления като убийството на чернокожия младеж Стивън Лорънс. Това няма нищо общо с вековната толерантност към шотландци, уелсци и ирландци. От друга страна, отношението към англичаните в Шотландия, Уелс и Ирландия, не винаги се характеризира със същото великодушие.

Тук ми идва наум американско австралийското гримирано лице на Мел Гибсън. Англичаните в шотландските кина кротко се свиваха на плюшените си седалки, докато разгорещилите се шотландци в салона ликуваха при появата на претворения от Мел Гибсън борец за свобода - шотландецът Уилъм Уолъс. Приет с одобрение от някои шотландски депутати и осмян от надменните шотландски историци, изпълненият със сеч и кръвопролития филм "Смело сърце" все пак успя да се докосне до оголените нерви на британската политика.

По някакъв начин той се явява символ на културата точно толкова, колкото и другият неотдавнашен шотландски филмов успех, а именно "Трейнспотинг". И двата филма разчитат на убеждението, че шотландците може да знаят латински и да имат обноски, но са някак по-диви, по-мъжкари от префинените си южни съседи. Това мнение съществува поне от времето на Тацит, който в произведението си "Агрикола" включва образа на благородния варварин Калгак - доблестен шотландски вожд и боец, недосегаем за покварата на Римската империя. Когато д-р Джонсън отбелязал, че: "От шотландеца става човек, ако го хванеш на ранна възраст", той също се позовал на представата за шотландския дивак. Този мит, чиито превъплъщения варират от образа на Уолъс до телевизионния герой Раб Несбит - по потник и с бутилка в ръка, шества най-спокойно и в съвременна Шотландия, Великобритания и още по-далеч. Много шотландци му се радват и са развили до съвършенство уменията, които се изискват от него. Не е случаен фактът, че с нашареното си с боя лице Мел Гибсън изглежда подозрително сходен на шумните шотландски футболни запалянковци. Митът може да включва и забавления, макар че плаче да бъде атакуван от феминистка позиция. Той усилва убеждението, че принадлежността към Шотландия изисква на първо място да си мъж (опитайте са да изброите десет известни шотландки, които не са били обезглавени1), а това понякога води до неприятни последствия. Представете си, че сте английско колежанче, обградено посред нощ в някой шотландски град от двадесетина Раб Несбитовци.

Това, което би могло да породи тревога относно "Смело сърце", е възможността днешната публика да помисли, че шотландската политика се свежда до продължение на феодалните схватки с англичаните. Шотландският шовинизъм може без всякакво усилие да превърне Брус и Уолъс в пример за съвременния шотландец. Неофициалният шотландски национален химн, който днес се пее по стадионите из цялата земя, е "Цвете на Шотландия". В него се изразява задоволство от борбата с "армията на горделивия Едуард" и изпращането на английските войски "обратно, пак да си помислят". Ако английският шовинизъм все още преживява себе си на бойните полета на Нормандия, то съответният шотландски шовинизъм търси корените си далеч по-назад - през средновековието. Шотландската митология има силна памет дори и днес, когато повечето британци са забравили или тактично премълчават стиховете от британския химн, порицаващи гордите, бунтовни скоти.

Тази англофобска жилка присъства в днешна Шотландия, а трябва да се замени от англофилски по тип шотландски национализъм, който да се чувства уверен в бъдещето и да изразява увереността си чрез великодушие спрямо всички. Как да стане това?

Отново се връщаме на въпроса за Св. Андрюз поради ширещите се представи, че това градче, чийто университет привлича необичайно висок процент възпитаници на елитните колежи в Англия, е някакъв колониален пост на южна Великобритания. Този предразсъдък е не само класов. Той е свързан и с дребнавото отношение от типа "да смачкаме англичаните", което трябва да се надрасне от зрялата шотландска демокрация. Шотландия трябва да бъде преценявана по начина, по който се отнася към малцинствата си, включително и към английското малцинство. Тя се нуждае от по-плуралистична основа на богатата си и сложна идентичност. Да си съвременен привърженик на националната идея означава да приемеш националността за "стечение на обстоятелствата" вместо да разсъждаваш за нея като за непроменлива историческа величина или дар от Бога само за избраници.

Също толкова глупаво е да защитаваш идеята за някаква лесно определима, изначална принадлежност към Шотландия или Англия. Всяка нация, която се опитва да мери гражданите си с един аршин, рано или късно стига до етническо прочистване. Каквото и да се случи, по-добре е да мислим и говорим за различните "Шотландии" вместо за някаква монолитна шотландска принадлежност.

Проблемите възникват тогава, когато хората започнат да се самоопределят единствено по пътя на националната идентичност. Обикновено ние възприемаме себе си като поредица от различни идентичности - аз може да съм пощаджия или дебеланко, тридесетгодишен мъж или жена, работник или майстор на японския език, както и комбинация от всички тези характеристики, а не единствено поляк или шотландец. Когато една-единствена идентичност стане главното обяснение за това кои сме и какво сме, се стига до потискащо (и понякога фатално) тесногръдие и тромавост. Най-добрите националисти не са маниаци на тема нация. Противниците на шотландския национализъм обичат да намекват, че национализмът е винаги разрушителен и потиснически, като се позовават на Адолф Хитлер или британската Национална партия. Шотландският национализъм обаче се гордее с традицията на гражданския тип национализъм, ориентиран в много по-голяма степен към модели като норвежкия. Никой не се сърди на норвежците затова, че имат собствена държава.

Мисля си за поколенията шотландци, сред които е имало не един писател, и които са си отишли от този свят без никаква надежда за самоуправление. От това разбирам какъв голям късмет имам, че съм се родил по това време.

Поетите като мен обичат да се оставят на енергиите на езика, а езикът ни тук се променя. Самата дума "Единбург", която винаги е извиквала във въображението ми образа на красив град музей, на някаква странна безполезност, сега придоби значението на град столица, на седалище на парламента. Според някои парламентът е под символичния надзор на двореца отсреща. Съмнявам се това да е така. По-скоро бих казал, че новата Шотландия ще се изправи срещу стария си образ.

Ако името на Единбург променя семантичната си окраска, то същото се случва и с името на Лондон. Сега ми се нрави да ходя в Лондон, но когато работех в Оксфорд и "прескачах" до Лондон, често се чувствах потиснат. Лондонските управници имаха по-космополитен вид (Лондон е по-скоро държава отколкото столица), но продължаваха да се държат в духа на традициите на елитните частни колежи, чиито възпитаници заемат абсурдно висок брой места в британските институции. Тогава имах чувството, че вървя през града на "Пустата земя"2, през империята от времето на Едуард въпреки постмодернистичните добавки тук-там. Една ранна сутрин минавах край сградите на Шотландския отдел3. Чернокож чистач миеше прозорците. С право или не, стори ми се, че и той, и аз сме граждани втора класа. Сега обаче отивам в Лондон със съзнанието, че посещавам интересната столица на чужда страна. Там ми харесва и има къде да отседна. Лондон е ненадминат в умението си да засмуква власт (достатъчно е да погледнете картата на главните пътища и железници във Великобритания), но самоуправлението означава, че част от тази власт ще трябва да бъде върната обратно. Освен ако шотландският парламент не се превърне в марионетно правителство, съм сигурен, че никога повече няма да имам чувството, че съм под лондонски чехъл. Вече мога да се наслаждавам на всичките лондонски галерии, издателства, книжарници, кафенета, библиотеки и летища, към които се връщаме или от които излитаме.

Излитаме, за да се приберем в Св. Андрюз. Населението на това градче от около петнадесетина хиляди души следва странни модели на промяна. През лятото играчите на голф от Щатите и Япония се смесват с шотландските семейства, решили да посетят плажовете тук. Двете групи се разминават жизнерадостно, а понякога и със забавно недоумение. Никой не е дотам ограничен, та да мисли, че всички играчи на голф трябва да са шотландци. През зимните и пролетни семестри на университета средната възраст на населението пада рязко надолу. Почти половината студенти са шотландци, десет процента са чужденци, а останалите идват от други части на Обединеното Кралство. Много от тях са англичани, така че младежките групи, които скитат из пристанищните улички, също поставят въпроса за Св. Андрюз. Само дребнавият и неуверен в себе си шотландец би могъл да мрази "английските пришълци", независимо дали преподаватели или студенти, и да им приписва някаква неоколониална мисия. Шотландецът с по-голямо самочувствие би желал да присъства на международната арена и би се гордял от световната класа на място, което привлича не само играчи на голф, но и студенти отвъд националните граници. В своето прочуто стихотворение Хю Макдеърмид задава въпроса "Нима Шотландия е малка?", като очаква да му се отговори отрицателно. Днес би трябвало да попитаме "Нима Шотландия е тесногръда?" Да се надяваме, че отговорът отново би бил отрицателен.

Ако шотландският парламент иска да остане верен на някои от социалните и етически възгледи, извоювали заслужено уважение към Шотландия в международен план, той трябва да се отърве от сковаващите рамки на местното и да откликва на най-наболелите глобални въпроси на днешния свят като глада, дълговете на нациите от третия свят и замърсяването.

Всички тези тревожни въпроси трябва да получат своя отговор, за което са необходими усилия. Каквото и да се случи, изборите от 6 май 1999 г. успяха да променят хода на дебатите в британската политика. Някога маргиналното се превърна в централно. Това е днешната британска дилема и тя изисква размисъл по въпроса за Св. Андрюс.

Превод от английски: Филипина Филипова


1 Намек за Мария Стюарт, обезглавена през 1587 г. - бел. ред.горе

2 Име на поема от Т. С. Елиът, оказала голямо влияние на развитието на английската поезия с появата си през 1922 г. - Б. пр.горе

3 Британски правителствен отдел, който отговаря за провеждане на правителствената политика в Шотландия. - Б. пр.горе

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща