Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА СИ ПИСАТЕЛ ПРЕЗ ХХI ВЕК

ДЖАНИС ГАЛОУЕЙ: Бъдещето не е розово

 

Ролята на писателя през 21-ви век? Единственото важно нещо е това, което писателят забелязва и решава да опише. Моралът винаги е бил част от историята ни - в това отношение "ролята" не се е променила ни най-малко. Променят се политическата и социална среда. Най-разпространената тенденция в края на 20-ти и началото на 21-ви век е предпочитанието към печалба и известност (като път към печалбата). Тази материалистическа нагласа е много по-обхватна и всепроникваща откогато и да било, тъй като се предрешава като "глобална", а следователно и неустоима.

Съзнанието за класовост, децентрализация, феминизъм (и още няколко "-изми") успя да прокара важни пътеки към промяна на предишните елитарни "истини" на литературната история и макар и намирането на собствен глас (и начин на писане) да се приема все още по-радушно от едни, отколкото от други, въпросите са поставени на масата и за тях вече се говори. Въпросът за творческите способности и парите в наличност е по-непознато животно. Пазарната идеология подкопава изкуството, тъй като го смята за безполезно, ако не го превърне в стока - не се ли хареса на купувача, не си струва да съществува. Мисля, че писателите трябва на първо място да се противопоставят именно на това. Преживяването от ден за ден, препитаването от писане, за да можеш да продължиш да пишеш, е пряко свързано със съществуващата ситуация. Институциите, спонсориращи изкуството, се поддават на натиска да въведат "отчетност" и в творчеството, и сред творците. Даренията от лотарии изравняват изкуството със социалните дейности, а издателите на литература залагат сериозни суми върху популярното, като загърбват достойните литературни опити.

Не мога да повярвам в утешителната баналност, че изкуството ще пребъде. Не бих триумфирала пред бедата. Катърин Ан Потър се е изразила ясно по този въпрос.

Не приемам идеята, че скритият талант винаги излиза наяве, че той не може да остане неизвестен. В крайна сметка хората биват смачквани. Научават се да ги привеждат, променят до неузнаваемост, та дори и осакатяват напълно... Въпреки уроците на поезията и философията ние не сме господари на съдбата си.

Привеждането и осакатяването през 21-ви век ще произлиза най-вече от липсата на финансиране, липсата на интерес и липсата на ентусиазъм спрямо всичко, което не е нов инструмент за произвеждане на печалба (по възможност и филм), а не толкова от отношението на традиционните елити, с които сме се борили досега. Бъдещето не е розово.

Превод от английски език: Филипина Филипова

 

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща