Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА СИ ПИСАТЕЛ ПРЕЗ ХХI ВЕК

Елена Алексиева: Приключението да бъдеш писател през новия век

 

"- Ако бих паднал - продължи той... - Царят ми е обещал... Аа, имаш право да пребледняваш, ако искаш, ти не се надяваше, че ще ти кажа това, нали? Царят ми е обещал със собствени уста, да.....

- Да изпрати всичките си царедворци и всичките си коне - прекъсна го доста неразумно Алиса.

- Не, наистина, това е отвратително! - извика Хъмпти-Дъмпти, обхванат от внезапен гняв. - Ти си подслушвала по врати и зад дървета, и през комини! Иначе не можеше да знаеш това!

- Не съм, честна дума! - каза кротко Алиса. - Има го написано в една книга."

(Луис Карол, "Алиса в огледалния свят")

Измежду дръзките идеи за фигурата на автора, тази за писателя като приключенец изглежда може би най-безобидна. Той, чието безнаказано подслушване "по врати и зад дървета, и през комини" не служи за нищо друго, освен в крайна сметка да бъде "написано в една книга", преживява приключението на своя опит чрез единния, но и винаги различен формат на писането. Което пък идва да потвърди, че ако изобщо в подобен контекст може да се говори за приключение, то се случва тъкмо около това "да пишеш", а не "да бъдеш писател". Последното е ограничено до социално-приемлива формулировка на първото, в цялата съвкупност от занимания, свързани с длъжността на писателя: не само "да бъде писател", но и възможността да се прогласи за такъв изобщо, добрият шанс да съществува в среда, която поне от някаква традиционна куртоазия би поддържала нуждата си от писатели жива и най-сетне, която не би отделяла модусите на съществуването един от друг и не би принуждавала писателя към противоестествен избор помежду им. Разбира се, и тук пространство за авантюри не липсва, защото "да бъдеш" (писател, счетоводител, кондуктор) предполага движение, чиято траектория е осеяна с неясни, противоречиви и често съмнителни правила.

Но истинското приключение - ако изобщо "истинското" може да бъде "приключение" - е приключението на писането. Във вечно една и същата игра на вслушване-подслушване, абстрахирана от мястото и времето, непричастна както към новия, така и към стария век, безразлична към играещите страни и техните неволи, то е студеното и властно приключение на надлъгването с една глобална творба, която протича и се развива във всяко време и на всяко място. Тук пишещият е никой, необходимо е да остане такъв, за да подхранва надеждата за невъзможния обрат в съществуването чрез писане: а) да бъде намерен на своя остров от някой, който знае, че това е остров (т.е., да се сподоби с място), б) това стане в петък (т.е., да получи име, което здраво да го привърже към мястото и времето така, както - бидейки име - вече го е привързало към езика). Струва ми се, че тъкмо пожелаването на тази тройна немислима едновременно връзка с времето, мястото и езика, превръща пишещия в писател, с всички произтичащи от това последици. Затова голямото приключение е онова, в което той се отървава от желанията си, за да се подчини единствено на желанията на писането, забравя името, губи представа за мястото, а смяната на столетията го вълнува не повече от смяната на два сезона.

И все пак, ако приемем, че разстоянието между "да бъде писател" и "новия век" се разгръща под формата не на друго, а тъкмо на приключение, то може би е просто обратната страна на по-пълнокръвната и по-вълнуваща авантюра да не бъде писател, да не пишеш, да се лишиш от писане. Защото същинската тръпка на писането не е в избора "да бъдеш" или "да не бъдеш" писател - избор сам по себе си незначителен, с нищо не скрепен - а в усилието да не пишеш, да не превръщаш подслушаното в книга, да не позволяваш на писането да се случва, като усилие да го защитиш. Само тогава написаното ще е достатъчно основание за кротостта на всеки довод, който го поставя над непосредствено дочутото "по врати и зад дървета, и през комини". И само тогава обещанията за "всички царедворци и всички царски коне" ще носят прекрасната, ведра самоувереност на едно иначе крехко съществуване.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща