Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА СИ ПИСАТЕЛ ПРЕЗ ХХI ВЕК

ИВЕТА ДАНАИЛОВА: Нещотърсачът

 

Висока халба бира, а по ръба й се плъзга изстудена морска пяна, попила ултравиолетова светлина. Във въздуха - коктейл от много музика и болка. Пръсти, впити в рошави кичури коса, глава, облегната над бял лист. Стоп! Не това е писателят. Дори и да му се е случвало да открие себе си на дъното на чашата, не това е неговият образ.

Писателят от първия век с двете неизвестни и една чертичка (за всеки случай!) от новото хилядолетие е друг. Романтичният образ на човека зад пишещата машина остана върху жълтеещите вече снимки, заключени в албума на ХХ-ти век. Сега животът е в стил "техно". Геометричната прогресия на бъдещето ни застига. А писателят е сърфист в глобалната мрежа. И вместо да броди като духа на мъртвия крал или философ върху стената на крепостта си под бледата светлина на свещ и пълнолуние, той сърфира като палав полтъргайст между вълните на информационните полета. Той е същият онзи човек, който не заспива нощем. Но безсънно се взира в компютъра си. И все пак, понякога под светлината на нощната лампа драска върху попадналите му листчета и картонени кутии.

Той е сянката, чиято самоличност на Писател остава скрита във визитната картичка на душата му. И тук идва най-вълнуващата част - приключението да си писател под прикритие. Най-благородният крадец. Подслушва най-неподправените диалози между най-невероятните обитатели на вашата улица, в някое тайно общество или в автобуса за бъдещите си пиеси. Или причаква неочакван сюжет. Разгадава от своя ъгъл съвършено езика на жестовете...

В това приключение има много тъга, много отдаденост, много фалш, много ехидни физиономии, които стопяват като вълнолом развълнуваните ти мисли. Но когато стигнеш до ръба на разнищения свят и погледнеш надолу към проблясващия нощен океан, към древните зидове на мъдростта, потопени в зелени мъгли... Когато почувстваш, че си се отделил от земята и си и си зашеметен и учуден от свръхдозата на адреналина и необяснимото чувство за пълнота, което внезапно е изтрило безпокойството и кънтящата празнота, осъзнаваш, че трудното и шеметно изкачване до вълшебната планина си е струвало.

Понякога приключението да си писател е като усещането да си Дон Кихот, понесъл на гърба си непосилната тежест на истината. Това е приключение, в което изпитваш силата на сетивата си. Изпитваш силата на магьосничеството си, на ината да останеш себе си и на духа си. Когато обаче писателят започне да мисли за себе си като за Писател, той загубва вълшебните си сили. Затова Писателят е Нещотърсач. Той е създателят на светове, понесли в себе си надеждата за бъдещето.

 

Послепис: Приключението да си писател точно в началото на ХХI-ви век би трябвало да е нещо ново и вълнуващо. Но някак не се получава. Може би защото все още дълбоко в себе си ние още се борим с демоните на старото хилядолетие.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща