Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА СИ ПИСАТЕЛ ПРЕЗ ХХI ВЕК

СВЕТОСЛАВ МИТЕВ: Мотивите на приключението

 

Много време. Две хилядолетия, до известна степен - трето. Войни, катаклизми, епидемии, бой, заточения, награди и репресии. Нищо не помогна.

Пишат!

Защото могат?!

Елате утре.

Точно, защото не могат...

Да четат.

Светът се дели на две печално неравни половини. Писатели и читатели. Вторите съм аз. Само аз останах. Единствен и начетен.

Вярно, някога сгреших. Написах едно стихотворение. Черен ден - целия вторник нищо не четох! Освен стихотворението. Дето и без това си го знаех. Докато коригирам поведението си и - читателите изчезнаха. Част от тях изтребиха, другата се присъедини към врага.

Аз обаче се държа.

Обкръжен и сам. Сред гладни пишещи зверове. Концентрационна читателска камера - това ме чака. Не ща такова приключение!

Искам на Марс. Семпла и немноголюдна планета. Където ставам писател. Голям, безсмъртен и най-важното - единствен. Ха-ха-а! В колонията ще се допускат само читателки. Ако хвана някоя, че умее да се подписва - следва безкомпромисен репланетиращ шут!

Тази страница нещо се е залепила.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща