Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

Мартин Петков

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

* * *
Ще си изпия сам бутилката.
От тапата до гърбавото дъно.
Ще глътна всичката мътилка,
горчилката и тъпите ви думи.

Ще изпочупя чашите суетни,
в които криете лъжите си.
Аз може да съм много беден,
но не купувам с приятелство парите си.

И затова си пия сам бутилката.
И мразя гърбавите думи.
Душата ми превърна се в душилка.
Това е всичко. Дъно.


КАКВО СЪНУВАТ КУЧЕТАТА

Какво сънуват кучетата,
когато свити на кълбо,
при минус два,
изчезват в някоя пресечка
на своята съдба.
Какво сънуват - рая
или зимата.
Какво мечтаят - дом,
родина.....
спомена за майка си,
прегазена отдавна
на онзи автобусен булевард.
И само в този сън
живеят кучетата цветно
и спомнят си,
че са били кутрета.
Но някакси Животът огрубял
ги е притиснал
и ето вече - станали са
псета.
И какво ли псетата сънуват?
Какво насън ги кара да настръхват,
да треперят нервно,
да ръмжат и да се зъбят.....
Не знам. Но зная,
че хората ги псуват
и само аз гадая -
какво сънуват кучетата.


БЕЗДЕКОРНО

Харесва ми
да гледам как танцуваш
гола
по ръба на гребена.
Извива се неистово
крехкото ти тяло
и бясно се накланя,
опора търсейки,
но няма.....
Гърдите ти политат
в очите ми
и спират върху устните.
Изпивам те,
изцеждам стонове и ласки,
а ти не спираш
да танцуваш,
облечена в ръцете ми.
Харесва ми
да гледам как танцуваш
гола
по ръба на времето
и как предметите
около теб изчезват.
Оставаш само ти,
а аз съм зрителят
на най-прекрасната пиеса -
бездекорна,
безкостюмна
и бездумна.
И аз се крия зад завесата,
и безспорно,
безразсъдно
и безумно
те обичам.


* * *

Дочуване до другото мълчание!
И щраква
пукащата връзка между нас.
Говорили сме си минута,
мълчали сме си час.

Дочуване до другото... И някога.
И без значение кога.
От всеки 60 минути
с тебе ще живеем
по една.

И сигурно така е със живота,
и даже хващам се на бас.
Годините ще пълним
с тиха злоба...
А ще се обичаме за час.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща