Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

Ивета Данаилова

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

НЕОЧАКВАНО

Тези улици! Толкова мои.
Облепени с афиши. И сенки.
Пожълтели от дълго прелистване.
Спрели,
да починат от прашното спускане.
Тези улици.....
Целите в рани. И в глухарчета.
Толкова мои.
Преизпълнени с обич и спомени.
И със стъпки на стари приятели.
Тези улици! Пълни със вятър.
И с морето са пълни.
Извират.
Светофари сияят учудено.
Писък нервен на гуми. Без сблъсък.
Във асфалта попива тревогата.
Топлотата е в техните вени.
И тогава! -
към мен се завръщат адреси забравени.
Неочаквано -
като стъпки,
пътували
и дошли си без време.



ХЕЛОУИН

Като тиквен фенер
се люлее във клоните вятърът.
И прозорците странно се зъбят
в градините.
Тази нощ и градът е различен -
тайнствено прашен театър,
преизпълнен с вдъхновени артисти.

Тази нощ по ръба на фасадите,
на дърветата с корени тъмни
и по старите улични лампи
ще избесим страховете стооки.
Ще се пръсне почти карнавално
с жален крясък
тази шепнеща зла тишина.

По подмолните хлъзгави камъни
на беззъбото ни лицемерие
ще се хилят доволно в оранжево
смешни тикви
      със топли лица.



БОЛКА

Човекът в избелелия костюм
и веселата вратовръзка,
купувана във други времена,
огледа уличката,
вяла и опразнена.
Очите му се спънаха
във кофата за смет.
Нозете му отказаха.
И после с неуверени ръце,
разлиствали стотици прашни томове,
зарови крадешком
в търбуха й.

Не беше ме видял.

А аз
проклех мига
и пожелах
да се превърна в сянка
          на дърво.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща