Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

Ивайло Живков

ДРАСКИ

 

БОГ

 

Невярващия всеки ден доказваше на околните и на себе си, че няма Бог. Той беше отишъл дори в космоса, там също не намери Бога, но и като се върна на земята не се успокои, защото беше невярващ. Един ден Невярващия намери някаква църковна книга, в която пишеше, че човек трябва да си прочете молитва преди ядене, като с това кани Бога на трапезата си, а ако не я прочете, то на софрата му щял да се настани сатаната. Невярващия се изсмя на тези попски измишльотини. Сипа две чинии от боба, който беше сварил, отбра четири-пет люти чушки-огненици и ги сложи на масата, защото обичаше да яде люто. После потри ехидно ръце, седна сам на масата и зачете молитвата преди ядене. Ха, сега ако те има, Боже, да видим дали ще дойдеш!

Когато чу молитвата, Бог дойде и седна на масата. Невярващия се смути и като не знаеше какво друго да направи, мълчаливо засърба боба и задъвка чушките. Срещу него Бог също започна да яде. От лютото и двамата огън ги гореше и пот ги обливаше. Невярващия беше сипал две чаши, на себе си - вино, а на Бога оцет, за да го унижи. Господ знаеше какво са му сипали, но изпи горчивата чаша до дъно, както беше направил преди на Голготата, за да изкупи човешките грехове.

Свършиха яденето. Господ рече:

- Ето, дойдох, защото ме повика. Ядох от твоя хляб и пих от твоето вино. Сега повярва ли?

Невярващия се въртеше гузно на стола си.

- Защо трябва непрекъснато да правя чудеса, за да ви накарам да повярвате. Разпнахте ме, възкръснах. Укротявах бурята и ходих по водата, за да прогледне заблуденият Петър. Две хиляди години вече се правя на фокусник - не повярвахте! Като че ли да правиш Добро не е нормално и човешко, а е някакъв фокус, който го могат само онези, които гълтат ножове и ходят по водата!

Невярващия мълчеше. Като не получи отговор, Господ си тръгна натъжен. Облаци покриха небето, птиците престанаха да пеят, всичко замря. Заваля. Бурни потоци почнаха да шибат прозорците на къщата. Вътре седеше Невярващия. Беше му гадно и тежко, като че ли в душата му имаше язовир с отрова. Накрая язовирната стена в него се скъса, порой сълзи потече от очите му, той падна на пода като молеше Господ да му прости обидата. Дъждът спря. Иззад едно облаче се усмихна слънцето. Обидата, която тежеше над земята, се разсея, защото един каещ се грешник е по-мил Господу от сто праведници.

 

 

САТАНАТА

 

В средновековните религиозни миниатюри обикновено рисуват рогатия с шкембенце и огромен пъп, където изглежда се концентрират пороците като плюскането и нагона. Днес, във века на автомобилите и интернет, подобна представа изглежда умилително наивна. Май сатаната не съществува или поне никой не го е виждал. Може би защото не искаме да го видим.

Първите капки дъжд падат върху нагорещения асфалт. Колите се носят бясно по скоростния булевард. Една от тях се завърта, удря съседната, тя пък другата до нея, и за няколко секунди на платното се оформя верижна реакция от смачкани автомобили. От тях излизат шофьорите - работници, студенти, писатели, лекари и почват да се ругаят като файтонджии. Градските автобуси се провират мъчително през тази бъркотия. Пътниците в тях гледат катастрофата, цъкат с език и се питат:

- Брей, тези хора акъл имат ли?

При всеки дъжд гледката се повтаря, откакто съществува булевардът, макар всеки шофьор да знае, че първите капки дъжд правят шосето хлъзгаво като снежна пързалка. Е, ако всичко това се повтаря при всеки дъжд, то излиза, че шофьорите сме малоумници. Не. Ако върнем кадрите на катастрофата назад преди първият автомобил да се завърти, то ще видим (ако искаме да видим), че на задната му седалка седи сатаната и шепне на шофьора:

- Ти си майстор, задмини го! Давай, давай! Ти си велик, ти ще си пръв!...

После протяга услужливо копито и натиска педала на газта докрай.

Разследвайки катастрофата, полицията установява причините - неспазване на дистанция или превишена скорост. Това обаче са следствия, а ако искат да бъдат точни, полицаите трябва да запишат в протокола истинската причина - сатаната. И да поставят на опасния участък от пътя специален знак "Възможна поява на сатаната".

Всъщност, за спазване на правилата за движение и престрояване в обществото, и поставянето на подобни знаци за противодействие срещу сатаната трябва да се грижи не полицията, а друга институция, която специално е създадена за това. А това, че в обществото ни често стават катастрофи показва, че тази институция не си върши работата както трябва. И как ли би могла да я свърши, когато, вече десетилетие на промени, медийният хор тръби многогласно: "Всичко е позволено", "Няма правила", "Сега е демокрация". Без да си дават сметка, че с техния многократно тиражиран глас говори сатаната...

Не така стоят нещата в други демокрации. В една от тях се разхождахме с едно момиче, което реши да изтегли пари от банкомат. Такъв намерихме в най-тъмния ъгъл на метрото. Аз се дръпнах настрана, за да не надзъртам, докато тя пише паролата за достъп до парите си. През това време нямаше какво да правя и въображението ми работеше. Чувствах, че нещо липсва в този тъмен ъгъл. Когато тя изтегли парите и дойде при мене, й казах:

- Знаеш ли, в този тъмен ъгъл липсва една бухалка, с която крадецът, който иска да обере парите ти, да те халоса по главата точно когато си написала паролата.

- Как можа да измислиш това? - учуди се тя искрено и ме погледна стъписано.

В нейната ценностна система, изграждана хилядолетия от католицизма, хората се разделяха на добри и лоши. Имаше строги правила и ред, който им осигуряваше спокойствие и просперитет. Добрите се раждаха добри и приемаха ваксината срещу сатаната още с майчиното мляко. Лошите се раждаха лоши. Случваше се някой в процес на развитие или регрес да премине от едната страна към другата, но това бяха редки случаи, които не разклащаха ценностната система. Двата типа хора, огледани в нея, можеха да се различат просто и бързо. Момичето се стъписа, защото аз, огледан в огледалото на нейната ценностна система, трябваше да принадлежа към добрите, на които през ума не им минават подобни крадливи мисли. Бях забравил да я предупредя, че аз самият не знам дали съм добър или лош, защото в моя балкански свят няма мерки и теглилки, с които да се установи това. Разрушаването ценностната система на българите не може да се припише изцяло на последното десетилетие или на стогодишния български комунизъм, а изглежда започва още с богомилството. Това е изключителна победа на сатаната.

 

 

ИЗБОРЪТ

 

В райската градина наближаваше моментът на събитието. Змията се беше протегнала цяла и подаваше греховната ябълка на Ева. Ева и Адам се дърпаха и крещяха до Бога:

- Не щеме познанието! Не щеме да работим с пот на челото! Не щеме да сме в рая! Тука е тъпо и корупция! Долу! Оставка!

- А какво искате? - попита ги Господ.

Двамата млъкнаха. Накрая Адам отговори:

- Искаме секс в рая! Искам да бъда Бог!

- Секс в рая не може! - отвърна Господ. - Секс може навън, когато вкусите от познанието. Секс без познание не става!

После Господ запита Адама: - Не искаш за себе си да отговаряш, а искаш да управляваш света - да бъдеш Бог. Как ще стане това?

- Епа, и я не знам, ама и така не е! - отвърна Адам.

И заедно с Ева продължиха да викат: "Долу!" "Оставка!". Почнаха да мърсуват в рая. Изпотъпкаха райската градина. Настъпи глад, тъмнина и хаос.

Господ започна отново да създава света от хаоса. Първо създаде светлината. После сушата, земните твари. И видя, че това е добре. Всичко обаче загиваше в момента, когато Адам не искаше да направи избора, да си вземе зрелостния изпит, за да бъде човек.

Хиляди пъти Господ започваше отначало. Направи Адам от мрамор, от кал, от говежда тор, от какво ли не. После сътвори Ева от прешлена на Адам, от палеца му, от нокътя му. Змията изкусителка подаваше на Ева първо банани, после портокали, круши, сливи... Господ сменяше змията със слон, крокодил или маймуна, докато открие печелившата комбинация, която да превърне дебила Адам в човек на избора и отговорността.

Това, което четем сега в Библията, е последният, успешният експеримент. А колко са били неуспешните, колко пъти Господ е започвал отново от хаоса, това само той си знае. А дали последният е бил напълно успешен? Защото и днес има много наследници на Адама, които искат всичко да имат, без нищо да направят; които само отричат, без нищо да предлагат; които искат да управляват света, без да могат да наредят дори собствения си дом...

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща