Пламък
 

брой 5-6/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЕДМИНА ШОТЛАНДСКИ ГРАФИЦИ

 

Художниците, представени в този брой на сп. "Пламък", са: Дейви, Джак Нокс, Джон Белъни, Стивън Кембъл, Ейдриън Вишневски, Питър Хаусън и Кен Къри. Те са сред творците, чието име се е прочуло, както в Шотландия, така и далеч извън пределите на Великобритания. Всички те завършват шотландски училища по изкуство, повечето от тях през 80-те години. По различен начин, всеки със собствения си стил и пристрастия, художниците създават една великолепна атмосфера, която носи духа на Шотландия.

 

 

ДЕЙВИ

 

ДейвиДейви е роден в Грейнджмаут през 1920 г. Учи в Единбургския колеж по изкуства (1937-1940). По време на Втората световна война служи в кралската артилерия. Художникът развива силен интерес към поезията и джаза. В първите години след войната пътува из цяла Европа (1947-1948). В края на десетилетието започва да утвръждава собствен стил, близък до духа на американския абстрактен импресионизъм, но уникален и с течение на времето, все по-самобитен. От 1950 г. започва често да излага произведенията си в галерия "Джимпъл Филс" в Лондон.

Дейви има много самостоятелни изложби по цял свят, в това число ретроспективни експозиции в "Уайтчапъл Арт Гелъри" - Лондон, 1958 г., в Амстердам през 1962 г., в Музея на съвременното изкуство в Монреал през 1970 г., в галерия МакЛелън в Глазгоу през 1992 г. Негови картини са представени в едни от най-големите световни музеи. Художникът живее в Хъртфордшър и Корнуол.

Дейви е пленен от културата на Южна Америка. Това се усеща в книгата му "Вълшебният читател", която съдържа 18 двуцветни литографии. В нея, както и в цялостното си творчество от средата на 70-те години, Дейви пресъздава внушенията и знаковите изображения на древните култури и цивилизации. Той черпи идеите си от изкуството на аборигените, пещерните хора, карибските индианци, келтските легенди. В картините му присъстват религиозни, алхимични и окултистки символи.

 

 

ДЖАК НОКС

 

Джак НоксДжак Нокс е роден през 1936 г. в Къркинтилъх. В периода 1953-1957 учи в Училището по изкуства в Глазгоу, а през 1958 - в Париж. След години Нокс отново се завръща в училището си, този път като ръководител на катедра "Рисуване" (1981-1992). Правил е самостоятелни изложби в галерия "Серпентин" в Лондон, 1971, "Търд Ай Сентър", Глазгоу, 1983 и в музея на града през 1990 г. В момента живее и твори в Глазгоу.

Нокс прави редица литографии в първата половина на 60-те, но въпреки това няма голям опит в тази област на изобразителното изкуство. Художникът е поканен да участва в създаването на сборника "Шотландски средновековни басни". По съвпадение, няколко години преди това авторът вече е направил няколко рисунки по стихове на Джордж Макей Браун. За "Басните" той изготвя три литографии по текстове на поета, като използва предварителните си скици само като пътеводител и гравира директно върху камъка. Раждат се "Гълъб", "Кит" и "Човекът-кон". Последният образ е зло митологично същество от света на шотландските легенди.

 

 

 

ДЖОН БЕЛЪНИ

 

Джон Белъни1942 е рождената година на Джон Белъни. Първоначално художникът завършва Единбургския колеж по изкуство (1960-1965), а до 1968 г. учи в Кралския колеж в Лондон. Белъни се ражда и израства в малкото рибарско селце Порт Сийтън. Баща му като повечето мъже там е рибар. Ето защо произведенията на художника са населени с образи от морето, които са натоварени с много вътрешна символика - лодки, птици, риби и всякакви морски създания. Другата страст на Белъни са животните, чиито образи също са наситени със символиката на скритото послание. В тях той влага много от чувствата, белязали личната му съдба, например смъртта на съпругата или на баща му. Художникът рисува Жулиета като дива котка, човека на изкуството - като маймуна, смъртта - като сова, себе си - като куче. Съдбата е изобразена като колода карти, часовникът е символ на времето.

В цялото си творчество Джон Белъни пресъздава събития от своя собствен живот, директно или косвено. Централно място в създаденото от него заемат портретите и особено автопортретите. Една от най-ярките му поредици е рисувана през 1988 г., точно след като авторът претърпява чернодробна трансплантация. Първата му изложба с гравюри датира от 1971 г.

За Белъни се смята, че е художник, който силно е повлиял за развитието на съвременното шотландско изкуство. Той отхвърля модата на модернизма и в творчеството си се завръща към изворите на реализма в духа на северноевропейската традиция.

 

 

 

СТИВЪН КЕМБЪЛ

 

Стивън КембълСтивън Кембъл - роден в Глазгоу през 1953 г. Завършва Училището по изкуства в родния си град (1978-1982). Преди да постъпи там, Кембъл работи за известно време като механик и инженер по поддръжката в стоманолеярен завод. След дипломирането си той отива на специализация в Ню Йорк с прочутата стипендия Фулбрайт. В Америка художникът остава до 1986 година. В момента Кембъл живее и работи близо до Глазгоу.

Творецът излага самостоятелни изложби в "Ривърсайд Студиос", Лондон, 1984, "Търд Ай Сентър", Глазгоу, 1990, "Малборо Файн Арт" в Лондон и Ню Йорк.

Ранните творчески търсения на Кембъл са в областта на инсталацията и пърформанса. По-късно в рисуваните му картини продължават да присъстват елементи от изкуството на пърформанса. Картините са театрални, героите на тези платна са често абсурдни, жестовете и позите са на хора, забравили за случващото се около тях. Кембъл рисува и променя началната идея бързо, умее да импровизира с четката и молива.

Единствените печатни изображения на художника, предхождащи участието му в книгата "Шотландски средновековни басни", са три големи дърворезби, направени в Ню Йорк през 1983 г. За "Басните" той подготвя две литографии, също издълбани върху дърво.

 

 

 

 

ЕЙДРИЪН ВИШНЕВСКИ

 

Ейдриън ВишневскиЕйдриън Вишневски е от полски произход, но е роден в Глазгоу, 1958 г. Завършва Училището по архитектура "Макинтош" (1975-1979) и Училището по изкуства в родния си град (1979-1983). През 1986 и 1987 г. работи като художник за галерия "Уолкър", Ливърпул. Прави самостоятелни изложби в лондонската галерия "Еър", 1984, "Галери Ф 17", Гент, 1989, "Фрутмаркет", Единбург, 1990, "Рекс Ъруин", Сидни, Австралия, 1995 г. Художникът се мести през 1986 в Нортъмбърлънд, но след три години се връща, за да заживее близо до Глазгоу.

Ейдриън Вишневски също като Кембъл умее да импровизира върху листа и платното. Типични за неговите картини са образите на млади апатични мъже, които като че ли живеят в паралелен собствен свят, изтъкан от мечти и сънища. За тези портрети се смята, че всъщност това са тайни автопортрети на художника. Въображаемото често е неясно и твърде лично, а идеите и образите са свързани свободно, многопластово и алогично като в сън.

През 1986 Вишневски прави три гравюри за "Шотландските басни". През следващата година започва и успешно завършва проекта си "За Макс" - книга с 25 линогравюри. Тази цялостна творба е често оприличавана с поема или стихотворение заради вътрешната си структура. Вишневски признава, че в творчеството си и в тази книга е бил вдъхновен от фламандския художник Франц Масарел (1889-1972), който популяризира през ХХ век артформата на безсловесния разказ в картини. През август 1994 Вишневски подарява копие от книгата си с линогравюри за колекцията на Националната шотландска галерия за модерно изкуство. Под всяка една от картините на това копие, озаглавено от художника "Светлина от лампа", той поставя кратки надписи, поясняващи невероятната история в образи на "За Макс".

 

 

 

 

ПИТЪР ХАУСЪН

 

Питър ХаусънТой е роден в Лондон и е връстник на Вишневски. Мести се със семейството си в Глазгоу, когато е на 4 години. Той също учи в Училището по изкуства в града. По време на следването си Хаусън прекъсва за две години. През това време пътува много и работи на най-различни места. Пак тогава прекарва известно време в армията. Завършва образованието си през 1981 г. Платната и скиците му са изградени основно върху сюжети и образи от света на работническата класа, каквото и да означава това. Той рисува обикновени хора, боксьори, футболисти, спортисти. Създава галерия от лица от тъжния свят на бездомниците и клошарите, които живеят в източния край на града. Всъщност там е разположено и студиото на художника.

 

 

КЕН КЪРИ

 

Кен КъриНай-младият от седмината художници, Кен Къри, е роден през 1960 година в северен Шийлдс, Англия. Родителите му са шотландци. Въпреки че за известно време семейството се установява в Бархед, Кен Къри израства в Глазгоу. През 1978 г. постъпва в Училището по изкуства. Преди това обаче той изучава една година социални науки в колежа "Пейсли". В училището като втора специалност записва "киноизкуство". Интересът му към седмото изкуство е дълбок. Класическото европейско кино оставя трайно влияние върху картините и графиките на Къри. По-късно художникът ще сподели, че се е повлиял от повествователните дърворезби на Масарел, от Фернанд Леже и Ото Дикс. Ще признае също, че точно кинематографичната яркост на Масарел е това, което пленява Къри. От 1983 до 1985 година той се занимава с кино, като участва в проект по създаването на два филма. През 1987 завършва шест големи стенописа в Двореца на народа в Глазгоу. От следващата година прави няколко самостоятелни изложби в галериите "Рааб" в Берлин и Лондон. В момента живее в Глазгоу.

Кен Къри е автор, който е социално ангажиран. Тези негови пристрастия ясно се забелязват в картините му, които изобилстват с образи на работници, пристанищни докове, събития и сюжети от историята и живота на хората в Глазгоу.

 
© 2001 Пламък

предишнагореследваща