Пламък
 

брой 11&12/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

 

Тома Марков

ЧАСОВЕ

 

10:30

сега пуша и виждам
това време когато
ще стана
на 48 години и
ще напиша 3
стихосбирки в 1

знам ще го направя за около 36 месеца
естествено ако успея да съм на 48 а
математиката на моите думи от цифри
стане една нулева функция от мен и теб

до тогава ще гледам да продължавам
да избягвам вестниците телефона сутрин
от мъглата на улицата
ще влизам в мъглата на стаята
от дим на тютюн по-лек ще е погледа ми
ще пиша с дроб изпразнен от смях и с хартия
от цигарите които съм изпушил ще е тази книга

аз сега пуша 10:30 е виждам
се на 48 години когато
ще напиша 3 стихосбирки в 1
КОРИДА В ДЪНОТО НА ЕКРАНА.


13:00 на 29

На 29 вече завършен
ядач на хартия съвършен т.е. свършен
на 29 см. от тротоара понесъл
пакетът с писмата на писането
адресирани от мен към Мен...
. . . . . какво стана? Какво
се получи? Кучката
на нощта влачи след себе
си кучетата на дните ми -
те имат най-странни породи
ръстове гласове и козини...
Ще ги видите как нюхат из града
развели уши опашки и лапи докато
аз чета Хайнер Мюлер в стаята си
и наблюдавам върху отсрещния покрив
1 котка сред зимните гълъби.



24:01

Знам че съм те обичал още до-
като си била на майка си във влажния поглед.
Никога повече
няма да пиша стихове за теб.

Тези редове
са просто частицата, мигът
когато го решавам.
Не обръщай внимание
на буквите които ти
и без това отдавна не четеш.
Нищо друго. Освен истории
за царе, папи, еретици и вестници.
Ти сега не ме четеш. И
това за мен е напълно достатъчно.

Предпочитам да целувам вече
цигарите вместо теб - те поне
стават пепел след мойте устни.
Предпочитам да целувам вече
шишетата вместо теб - те поне
след устните ми остават
празни и чисти.

 
© 2001 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща