Пламък
 

брой 11&12/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

 

Марин Тачков

 

КЪЩАТА

Цигла по цигла и тухла по тухла -
както я бяха изграждали майстори -
къщата тихо, невидимо рухва,
сякаш събарят я сили незнайни...

Няма ги вече старицата, старецът
(сякаш ги виждам отново на пейката) -
в лятната вечер със мен разговаряха,
топли, сърдечни, лицата им грееха...

Дворът пустее, помръкнал от чакане,
спи буренясал зад къщата тиха.
Кой да посее надежда в замяна? -
Те, синовете, далече заминаха...

Зеят прозорците слепи, оградата,
стенат стените с въздишка болезнена.
Стара, беззъба, вратата е паднала,
вече ненужна - кого да посрещне?...


ТРИ СИНДЖИРА БЕЛИ РОБИНИ

Заплакали на запад от София,
заплакали три тъжни кавала.
Не са били три тъжни кавала,
най са били три синджира роби.

Първи синджир - момичета приказни.
Втори синджир - девойки чудесни.
Трети синджир - златни невести.
Заробени от живота черен...

Изнизват се те за чужбина,
обречени да са бели робини...
А нашата майка родина
простенва като изнасилена...

Къде ли е славният Крали Марко? -
Навярно пак по кръчмите пие.
Или лежи, от ментета отровен...
И няма кой робините да избави.

А може би - от парите подмамен -
самият той продажник е станал
примамва и в чужбина продава
той нашите хубави българки...

 
© 2001 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща