Пламък
 

брой 1&2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Блага Димитрова

 

ПРЕДИ ДА МРЪКНЕ

ДЕН-ЖИВОТ

Рано ли ме събуди, майко,
че не можах да си отспя
и да си догледам съня?
Затова ли сънувам наяве?

Снежни глухарчета вън се сипят.
И догде ги поема в детска длан,
духва ги вятърът на младостта.
Слънцето ми запалва косите.
Тичам да не изпусна ­ какво?
Тъкмо на полудъх до целта ­
от разсеяност сама се подминах.
Неизживяното се преплита
с истинност до осезаем цвят,
неизразимото ­ с реч до звън.
Невъзможното е осъществимо ­
то се разгръща в безброй
въображаеми варианти в плът и кръв.
И от залис догде се озърна,
стъпки на приятелите, къде сте?
Само спомени вървят до мен.
Недоизказаното си шепнем.

Снежни глухарчета пак се сипят.
И догде ги поема в тръпна длан,
духва ги вятърът на възрастта.
Докога ще ме изненадваш,
все различен и единосъщ,
все повтарящ се неповторим ­

Сън мой, мой Ден-Живот?

А п о с т р о ф  ­  АКО

Ако реката потече към извора обратно,
ще можеш ли сам себе си да промениш,
или ще се повториш още все по-същият?

30.Х.2001

ЧЕШМА КРАЙ ПЪТЯ

Къде си, бистро бликане край пътя?
Къде си, белокаменна прохлада?
Моторният тътнеж ли те прегази?
Зловещо свлачище ли те затри?

Нима изчезна дивното изкуство
на древния градител на чешми?
Един родопски майстор ме въведе
във тайните на своя занаят.

Последна аз останах да ги пазя.

На лов за чисти извори кръстосвам
вековни сенки в миналите дни.
С вълшебна пръчка ­ прехващач на клокот
откривам кладенче издън земя.

Затрупани, забравени слова.

С разбит до болка пулс ги изкопавам,
опитвам ги с пресъхнали уста.
И в старовремешна чешма ги вливам
от магистралата далеч встрани.

И с кръглобузия си детски почерк
вдълбавам в мрамора на паметта:
"Поспри се, пътниче! Отпий от шепа
една-две глътки матерен език.

И отмини нататък..."

А п о с т р о ф  ­ ВГРАДЕНА

Откак се помниш, дума по дума, ден по ден
жива се вграждаш в старинна чешма на
     Словото.

И цяла звънтиш извътре ­
ручей завинаги в плен.
А все по-морно изтънява струйката,
    докле пресекне.....

3.ХI.2001

 
© 2002 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща