Пламък
 

брой 1&2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Калина Ковачева

 

СТАТУКВО

В онзи евтин хотел
той ми каза страшните думи,
в смисъл, че отива в Америка,
за да бъде на друг континент.
Когато заплаках, той тръшна вратата,
за да не тръгват думите с него.
Отворих прозореца да ги прогоня,
но нямаше вятър и те останаха с мене.
Видях го как залита по улицата,
как на ъгъла ми купува банани,
чух стъпките му по коридора
и почукването върху вратата.
Не можах да отворя ­ разярените думи
я затискаха с всичка сила.

От тогава си пазим статуквото ­
всеки на свой континент.


*
КАКЪВ СИБИРСКИ СТУД от очите му,
каква усурийска зима...
А е роден в топлата Тракия,
на Родопа до нежния хребет.
Да се чудиш откъде този крайносеверен климат.
Да се маеш как точно аз се натресох на него.
Сложих шапка върху сърцето си, ръкавици и шалове.
Запасих се с храна ­ да дочакам до идната пролет.
Оживях и дочаках даже лятото голо.
И какво ­ една стипчива усмивка
от жалост.

УМОРЕНАТА ЖЕНА, ПРИВЕЧЕР

Е, стига движение, скорости,
какво не я въртя и завихря,
изтъняха й вече костите
и ще си легне в тревичката,
ще се отпусне безтрепетно
на нещата при корена.
Но кой ще полее цветето,
дето е на прозореца?

 
© 2002 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща