Пламък
 

брой 1&2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ

Лъчезар Еленков

 

ПРОТЕСТ В СОФИЯ

Някой скърши вятъра ­ лежи на плочите ­
в град, огрян от блясък, бедност и величия.
Също и дъждът със своя фронт насочи се
към гръдта на пазещата ни полиция.

Слънцето, горящо, гледа. Кой го прати днес?
Може би е пролетният дим над клоните.
Всяка куха дума пада като антивест.
И затуй ораторите тръгват със колоните.

Стъпките са бодри. В тях започва силата.
Кораб ни люлее ­ обичта избухнала.
В себе си просветнало гнездо е свила тя
срещу погледите на зловещи бухали.

Всяка болка от човек възкръсва. Вика ни.
Днес в протест един до друг застават първите.
Ти, несъвършен живот под сълзи бликнали,
мяташ се в епохата, виеща и кървава.

Някой скърши вятъра ­ лежи на плочите ­
в град, огрян от блясък, бедност и величия.
Също и дъждът със своя фронт насочи се
към гръдта на пазещата ни полиция.

2001



ЕДИНАК

Да бъдеш единак в отечеството свое.
И мозъкът ти дръзко да работи.
Да имаш за другар столетното алое.
Да срещаш само примирени роби.
Да влизаш в бой пореден с мащеха държава.
Ти ­ силно гърло! Тя ­ стена безмълвна!
Да знаеш, че умът с мерзавци се сражава.
Тогава нещо свято в теб покълва.

2001



ХЪЛМЪТ

Затвориха се всичките врати.
И времето смени набързо
ласкавите си сезони.
Изпраща лед за тебе
въздухът озонен.
От бога си белязан
мисленето да взривиш.
И странният ти профил
заприличва
на глава антична.
Единствено луната те разбира.
В стъклото на мотрисата
се люшва нейното чело.
На спирката последна
помахай й за сбогом.
Трамваят ­ жълтото чудовище, ­
пълзи към твоя хълм висок ­
квартала на лозите
и кръвта на
виното изпито.

2001

 
© 2002 Пламък
Българската библиотека!

предишнагореследваща