ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ

БАСНИ

БАСНЕНИК, ЕЗОПОВИ БАСНИ

Родолюбивий господине

Маринчо Петров

(в Плевен)

 

Като имах чест да слушам много пъти Вашите разговори и намерения за образованието на наший род, роди ся в мене мисъл и търсях средство като син на злочестата България да Ви покажа за това благоразумието си и да обявя на света добросклонното Ви сърце и голямата Ви ревност за българското просвещение.

Изпълни ся жалбата ми.

Приемнете, друже, слабий ми трудец като малък знак на благочувствието ми и бъдете достойни за всегда да възприемвате уважение и похвала от целий българский народ.


Ваш побратим
Славейков




ЕЗОП

 

Той е бил около шестстотин години преди Христа, във времето на Кира и Креза, родом фригианин, из Азия, званием слуга, за когото ся приказват и много лъжи, между които за образа и грозотата. Прочу ся от разноспособното си нравствено учение, щото под басните доказва нравствени и политически поучения. А той способ е най-действителен. Сичките басни не са Езопови, но зачтото той измислил най-напред и списал някои и други, носят на името му надписа.

 


ОРЕЛ И ЛИСИЦА

 

Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до друг, че от навикновение да ся утвърдят в приятелството си. И тъй орелът си направил гнездо на високо дърво, а лисицата тамо облизом в храсталака ся ущенила. Някога си излязла лисицата на паша, а орелът като не можил да си намери друга храна, слетял в храсталака, грабнал щенетата и и ги изял с пилетата си. Като ся завърнала лисицата и видяла станалото, не ся наскърбила толко за смъртта на чедата си, колкото за това, що не можеше да му отмъсти. Защото, като беше четвъроножко, не можеше да стигне хвърковато животно. Затова, като ся възпряла отдалеч, това что е лесно за слабите, кълнеше изедника си. Не след много време някои де на полето жъртвовали, орелът ся спуснал и грабнал една част от жъртвата с разпалени въглища и я занесе на гнездото си. Случило ся да духне силен вятър и да ся запали гнездото му. Орленцата като че били още безкрилни, опрълили ся и паднали на земята, а лисицата ся завтекла и ги изяла пред чите на орела.

Които престъпват приятелството, ако и да избягнат от наказанието на онеправданите заради слабостта им, то от божието правосъдие не щат да избегнат.

 

 

ОРЕЛ И ЖУК (БАЗУНЯК, РОГЧО)

 

Заец, гоним от орел, подбягнал към жилището на жука и му ся молил да го избави. Жукът молил орела да не погубва молебника му и го заклевал във величавого Диа, за да не презира маленкостта му. А той гневно бъчнал жука с крило, дръпнал заяца и го изял. Жукът подирил орела, за да ся научи где е гнездото му и като го не имало, стърколил яйцата му и ги счупил. Орелът, без да знае кой му направи това, втори път измътил на по-високо място, но и тук жукът същото му направи, Тогази той, смаян какво да прави, възлязъл при Диа (что се казва, че е негово птиче) и третий път в полите му снесъл яйцата си, предал ги нему и го молил да ги пази. А жукът направил топче от кал и като възлязъл, метнал го в пазвата на Диа. Зевс се стреснал, скочил да стръси калта, но като забравил яйцата, стръсил и тях и ги строшил. И като разбрал, че жукът направил това, за да си отмъсти на орела, щото не само що презрял него, но и самого Диа обезчестил. За това и обадил на орела, когато дошел, че е жукът, що му прави тази пакост и си има правдата да го наскърбява. Но като не щял да изтреби рода на орелите, придумвал ги да се примирят. Жукът ся не склонил на това, а Дий преместил мътянието на орлите да бъде в друго време, догдето не са се появили жуците.

Не трябва да презираме никого и да не казваме, че не са нищо, и кога им направим зло, че не щат могат да ни отмъстят.

 

 

ЛИСИЦА И ПРЪЧ

 

Лисица и пръч, като били жедни, скочили в един плитък геран. След напиването пръчът зел да мисли как щат да излезнат. Дерзай, рекла лисицата, измислих един способ за да излезнеме и двама. Ако ся изправиш ти прав и да опреш предните си крака о зида, също така и рогата си да наклониш нанапред, ща възляза по гърба ти, ща стъпя на рогата ти и оттамо ще изкокна вън, тогаз ща да извадя и тебе. Пръчът на радо сърце и ся подложил, но тя, като изскочила от гераня, скачаше радостна около устата на гераня. Пръчът я мъмрял защо не си стояла на хоратата, а тя му отговорила, ако че имаше ти толкози ум, колкото влакна на брадата си, не слизваше в гераня, преди да измислиш как щеше да излезнеш.

Умний человек трябва да смисля сетнините на всяко нещо, че тогази да го захваща.

 

 

ПОР И ПЕТЕЛ

 

Пор уловил петел, за да го изяде, но намислил да му намери по-напред причина. И най-напред го укорявал, че е досаден на человеците, щото вика нощя и не ги оставя да спят спокойно. А той ся оправдавал, че го прави това за ползата им, за да стават рано на работата си. Порът намери друга причина, че бил беззаконен откъм природата и не тачи ни майка, ни сестра. Петелът отвърнал, че и това за добро прави, за да станват много яйцата. Най-сетне порът казал: "Ти си тъй изобилен откъм извиненията, че аз не ща да остана гладен" - и тъй изял го.

Лукавите, когато щат да правят зло, ако че не могат да намерят благословна причина, открито лукавнуват.

 

 

ПЕТЛИ И ЕРБИЦА

 

Някой си въдял петли в къщи и при тях пуснал и ербица да храни. Но като я бияли и кълвели те, та тъжала много, чтото мисляла, че като другородна страдала от петлите. А след малко, като видя, че ся бият и дерат едни други, отминало и и рекла: "От сега нататък не ща да тъжа, като гледам, че и те ся бият едни други."

Умните лесно претърпяват укоризните от другите, когато го видят, че те и своите си не осавят спокойни.

 

КОВАРНИЙ

 

Мъж коварний отиде при делфианскаго Аполона с намерение да го изпита. И тъй зел в ръка едно врабче и го завил в скута си, изправя ся близо до триножника и питаше бога така: "О, Аполон, това, що държа в ръка, живо нещо ли е или мъртво?" А той бил наумил, ако рече мъртво, да покаже врабчето живо, ако ли рече живо, той час да го удуши и да го покаже мъртво. Богът, като разбра злокозненото му измисляние, рече: "Каквото щеш да го направиш, направи го. Това е твоя работа - или живо, или мъртво да го покажеш държимото."
Божеството ся не излъгва.

 

 

ЖЕБИ

 

Две жеби живеяли в една бара. През лятото, като пресъхнала барата, оставили я и потърсили друга. И като видяли един дълбок геран, едната рекла: "Да скочиме в този геран." А другата казала: "Добре, но ако пресъхне и тука водата, как щем да излезнеме?"
Не трябва несмислено да залавяме нещо.

 

 

ОТ КУЧЕ УХАПАНИЙ

 

Някого си ухапало едно куче, а той попитал с какво да го цери. Срещнал то стопанинът на кучето и като разбрал станалото, смислил да ся възползува от това, да си нахрани кучето. "Ако щеш - рекъл, - господине, да оздравяш, земи хляб и избърши кръвта от раната с него и го дай на кучето, що те е ухапало, да го изяде." А ухапаний смехишката повторил. "Но ако направя това да ся разчуе, щат да ся впуснат сичките кучета да мя разкъсат."

Има человеци, които с чуждата пагуба за своето си добро мислят.
Или лукавите и в нужда да ги питаш, гледат по-зло да ти направят.

Обратно към [Басни] [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]

[следващи] басни