Военний свирец, що свирил във войската, като го уловили неприятелите им, той (рекъл): "Не ме убивайте, о человеци, без нищо и напразно, щото никого от вас не съм убил и освен тази медна свирка нищо друго не нося." А те му рекли: "За това и повече трябва да те убием, щото ти, като не можеш да ся биеш, всичките други на бой раздигваш."
Повече са повинни онези, които повдигат другите да правят зло.
Магаре с дърва натоварено минувало през една бара. Подхлъзнало ся и паднало и като не можало да стане, пъшкало и са окайвало. А жабите, дето ся намервали в барата, като го чули да пъшка: "О ти - рекли, - но какво щеше да правиш, ако че ся забавяше тука толко време, колкото ние, когато преди малко време падна, че толко ся окайваш?"
Мързеливий мъж и най-малкий труд му дотегва, без да гледа, че мнозина лесно по-много претърпяват.
Една лисица възлизала от един трап и като ся подхлъзнала, че щяла да падне, уловила ся о шипката за помощ. Но защото ся набили трънете в краката и и я заболяло, рекла и: "Тежко ми! Аз уж като при помощник прибягнах към тебе, а ти ми направи по-зло." "Твоя е погрешката - отговорила шипката, - като си ся наумила о мене да са уловиш, когато аз съм научена другите да улавям."
Безумни са тия, що притичат за помощ при таквизи, на които е врождено да правят зло.
Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя. И оная, що била в барчинката, канила другата от вира да ся пресели при нея като на по-безопасно място. Она я не послушала и думала, че не може да ся отдели от това място, гдето навикнала. В същото време ся случило да минат кола на пътя през барчинката и смазали жабата, що живеяла в нея.
Скоро постигва несмислените погибелта от неразумението им.
На еднаго градинаря кучето паднало в глъбок геран. Градинарят, за да го извади оттамо, слязъл и той в герана. Но кучето, като ся сторило, че е слязъл да го върже, обърнало ся и го ухапало. Тогази той си рекъл: "По право боледувам, щото слягох да помогна на оного, който самси си направил."
Неразбраните и на благодетелите си правят зло.
Някой птицелов полагал примка за птиците. Чохвърлигата го видяла от далеч и го попитала: "Какво правиш?" А той ся отговорил: "Град градя." Чохвърлигата го повярвала, приближила и ся уловила в примките. И като дошел птицеловът да я хване, рекла му: "Ако такъвзи град градиш, не ще видиш мнозина да ся заселят в него."
Които за свой интерес са преструват, че правят добро, едного ако измамят, другите щат да отбягнат от тях.
Някой пътник, като пътувал много, помолил ся да си намери нещо и ся обрекъл, че половината от намереното ще посвети на Меркурия. Случило ся да намери пълна торба с лешници и фаници (хорми). Изял, което е едение, а на лешниците черупките и на финиците костилките оставил за обрика си на Меркурия и рекъл: "Приеми обричането ми за намереното. И от вътрешното, и от външното ти оставям делба."
Мнозина за сребролюбието и лакомството си искат да надхитрят и божеството.
Елен, сляпа с едното око, пасяла край морето и стояла със здравото си око откъм сушата, за да вижда ловците, а ослепеното имала към морето, отгдето не имала сумнение за някаква опасност. Но по случаю някой мореходци, които плували тъдези, съзрели и устрелили я и тя на умиранието си продумала: Тежко ми, отгдето ся надявах, нищо не пострадах, а отгдето не имах сумнение, оттамо злото ме сполетя."
Много пъти, което мислим, че е вредително, бива нам полезно,а което полезно - вредително.
Една сърна бягала от ловците и ся скрила в едно лозие. И за малко време, като си заминали те, она сякала, я не пригледали, и наченала да пасе на лозата листовете. И тъй като ги разклатила, ловците ся завърнали, видяли листовете размърдани, догаднали, че тамо ще има някое животно да ся крие, померили със стрелите и ударили сърната, която на смъртний час думала: "По правда пострадах, щото не трябваше да повреждам того, който мя избави."
Които правят зло на благодетелите си, от бога ся наказват.
Двама хора пътували заедно и единий намерил секира (брадва), а другий, що не намерил, го поучил да не казва намерих, но намерихме. След малко, като ги нападнали онези, що изгубили брадвата, който я бил намерил, рекъл на другия: "Ядохме го!", а той му отговорил: "Речи ядох го, а не ядохме го, щото когато намери брадвата, думаше ми намерих, а не намерихме."
Които не намесваме в доброчестието си, когато сме в злочестие, не можеме да ги наричаме приятели.
| Обратно към [Басни] [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО] |