МАЙКА
Мила ми е мойта майка, макар стара била, макар да е сиромашка, тя ме е родила. И да бъде ощ по-бедна, долня - прост бял камък, аз когато я погледна тя е безцен камък. И да беше тя прост възел в дрипа еднокрайка, тя за мен е все пак тази сладка, мила майка. Мила си ми, майко моя, за теб ще милея, ще те мисля, ще те помня, чак доде живея.
|
Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО] |