Родна реч

брой 10/ 2001 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

ОТКРИТ УРОК

Българските модернисти - кое е по-свято: виното или водата?

Доц. д-р Мильо Петров

 

Двойката мотиви (опиянение и трезвост), образи или концепти (вино и вода) се използват фразеологизирано, като устойчиво словосъчетание. Нерядко членовете й се представят от своите парадигматични видове, напр. вместо за вино става дума за кръв или дух. В литературния текст всички те се превръщат в елементи на система, добиват статута на конституенти, имат структурно-функционална роля.

Взаимоотношението между виното (опиянението) и водата (трезвостта) е сложно, разнообразно и многопосочно, значенията им са едноредови (хомогенни) и разноредови (хетерогенни). Често двойката се превръща в антонимична. Не липсва и заиграване.

Излишно е тук да посочваме примери за всичко това. А те биха могли да са от античността, средновековието, новото и най-новото време. Особено подходящи в случая са някои творби от: Ш. Бодлер (за опиянението, "изгубения рай", но и за "трезвената вода"); Пол Верлен (за "зелената отрова" - абсента); Ст. Пшибишевски (опиянението с отрова, нечистотии и злоба). Специално за "трезвената (очистващата) вода" пишат Хьолдерлин, Ницше и др. Не трябва да забравяме популярните думи на Ст. Маларме във връзка с чашата вода - реакция на Бодлеровия девиз за опиянението.

Фройд обосновава двата принципа - на удоволствието и на реалността. Юлия Кръстева пише за романо-средиземноморския хедонизъм и за германо-американския прагматизъм. Особен интерес представляват и книгите на Константин Константинов ("Път през годините") и Б. Райнов ("Елегия за мъртвите дни").

Но двойката става "едноредова", т.е. говори се вече за "култура на виното" и за "култура на водата" (в двата случая виното и водата означават святост или изпълване с божественост). Някога в Чехия се водил спор: Кое е по-свято - виното или водата?

Посочената двойка може да се разглежда и като "национален класификатор". Чрез нея добива специфичен релеф "българският образ на света". Имаме предвид конкретно прословутия израз "трезвост по български" (използват го например някои унгарски българисти), нашата утилитарност (за нея говорят и пишат Б. Пенев, Илия Бешков, Ем. Станев, Б. Богданов, Д. Коруджиев), но и мистичност (предвид демонологията във фолклора, "двата ужаса" при диаболизма и пр.). Става дума и за "духа на отрицанието" в историческия ни живот.

Принадлежността на някои български творци към модернизма се оспорва. Същото е и с отделни фази (кръга "Мисъл"), редица течения на авангардизма. В наши дни направлението се разглежда като проблематизирано.

Смятаме, че понятието "български модернизъм" е все пак удържимо. В случая ще имаме предвид това, което "се мисли" за български модернизъм. Съставките му са: кръгът "Мисъл", символизмът, авангардизмът (през 20-те и 40-те години). През втората половина на ХХ век е неомодернизмът и по-конкретно - неоавангардизмът.

Основната (постановъчната) ни мисъл е: чрез опиянението (виното) и трезвостта (водата) българските модернисти актуализират посоченото множество от значения в културата, диалогизират с тях, цитират ги, т. е. използват ги за своите цели. И обратното, представителите на българския модернизъм използват по своему двойката: вино (опиянение) и вода (трезвеност). Но като част от културата литературните им текстове сочат аналогии и средства с другите текстове, имат различна валентност и отнесеност към тях. В много отношения диалогът е съзнателен и целенасочен.

Искаме да заявим ясно и категорично: нашата задача тук е да посочим примери (в систематизиращ план) от текстове на множеството представители на кръга "Мисъл", символизма и авангардизма (от 20-те и 40-те години). За да има окръгленост и пълнота, ще разгледаме и модернистите (неомодернистите) през втората половина на ХХ век. Примерите ни ще са и от автори, повлияни от модернизма.

Такова систематизирано, цялостно и подобрено разглеждане се прави за първи път. Чрез целенасоченото привеждане на примери и тяхното коментиране (често всичко е под знака на обобщаващия дедуктивно или индуктивно абзац - встъпителен или заключителен) се надяваме да се откроят стойностите на трите вида знаци у разглежданите автори: иконичен, индексален, символен (символистичен). Трябва да имаме предвид, че у известни български модернисти (това вече някои съвременни изследователи осветляват) корелацията е: метафора-символ.

 

I.

Виното

 

1. Кръгът "Мисъл" е с езическа светогледна ориентация. Той стои по-близо до Стария завет, хедонистично-анакреотичната традиция (като философия на удоволствието), нашия фолклор, романтизма. Представителите му се придържат към наредбата в Библията и на Олимп. И те са Избраници-Творци. За тях също е характерно "мъжкото говорене". Бихме казали, че ценят "черната добродетел". И още нещо: при тях (особено у Пенчо Славейков) много ясно личи граничното (преходното) положение между класическото и модерното изкуство.

За Пенчо Славейков виното е "гроздова дар". То е "потреба и наслада". Българско и рейнско ("Приказка"), виното трябва да се консумира умерено ("Крум Прорицател"). Лирическият герой от "Аманети" пие "от пълна чаша". В "Гроздоберци" се казва: "Весели са веселбите, където се вино лей!" Показателни са пиршествата във "Фрина" и "Валтасар", почерпката и запиването в "Кървава песен".

В съгласие с програмно-манифестната си творба "Орисници" П. Ю. Тодоров показва Майстор Никола от "Невеста Боряна". Той "гони ветрища". Иска да направи толкова голяма бъчва, че в нея да събере целия свят, а той да бъде вън от нея. В бъчвата този свят ще кипи и прекипява, докато се избистри като ново вино. И по-нататък: "Ще накарам света наопаки да се обърне, всяко вън от кожата си да излезе."

С други думи, Майстор Никола от пиесата иска да има божествен статус; хората (този свят) трябва да превъзмогнат себе си. Самонадскачането (излизането от кожата) и животът "вън света" са основни характеристики у Тодоров.

Героите на Яворов пият и пеят: "На нивата", "Арменци". Те са и с "извънсветовните блянове". Показателна е изповедта в "Желание": "Една съблазън ме опива,/ зоват ме шепотно мечти..."

Д-р Кр. Кръстев свързва виното с душата (сърцето) и поезията (емоцията). За Вазов казва, че "в моменти на поетическо пиянство" запял "прости и безизкуствени песни".

Пенчо Славейков изговаря идеята за "опиянението от свободата" през 1878 г. и за "махмурлука" след това. (Тази идея Тончо Жечев отнася към Септемврийската литература.) Като пример му служи драмата "Зидари" на П. Ю. Тодоров. Но и в други случаи: "Свободни сме./ Да, робското иго отхвърлихме,/ но робският дух в нази остана". В същата насока, пак с примери от "Зидари", пише д-р Кръстев.

2. И символистите стоят близо до хедонистичната и фолклорната традиция. Имаме предвид някои особености на "Хайдушки песни" на Яворов, а и на стихотворението "Маска"; лудостта ("Миг") и "жертвоприношението" у Д. Дебелянов; пантеизма у Хр. Ясенов (героят е "винаги влюбен и всякога пиян"). В библейски план е характеризиран Сатаната на Ем. Попдимитров ("Божествен размирник"). Редица персонажи у Н. Райнов са по апокрифно-богомилската литература. Иван Радославов желае и у нас да има "поети, които да умират по улиците от пиянство като Едгар По или да се бесят по софийските фенери като Жерал дьо Нервал" ("Градът"). По-специално би трябвало да говорим за артистичното бохемство на кръга "Звено", а по-късно и на поколението от Втората световна война. Девизите са съответно: "Да се наживеем!" и "Улови момента (мига)!"

 

(Следва)

 
Българската библиотека © 2001 Родна реч

предишнагореследваща