Родна реч

брой 1-2/ 2002 г.

   
 СЪДЪРЖАНИЕ

 НАЧАЛО

 КОНТАКТИ

 АРХИВ

 

240 години от написването на "История славеноболгарская"

"Родна реч" в спора за езика и родното място на Паисий

Цанко Живков

 

Поради изключителната си скромност основоположникът на нашето Възраждане Отец Паисий е оставил твърде оскъдни данни за живота си. В своята "История славеноболгарская" е казал само, че е от Самоковската епархия, 23-годишен, отишъл в Хилендарския манастир и там през 1762 г. завършил книгата си, когато брат му Лаврентий, 20 години по-възрастен от него, бил игумен. Нищо повече! Това е дало основание на няколко селища около Рила, Витоша и Пирин да спорят, че са родно място на Паисий: Доспей, Рельово, Белово, Кралевдол, Банско и др.

Именитият изследовател на българските старини в останалите под турско иго Македония и Беломорска Тракия акад. Йордан Иванов е бил честит да открие през 1906 г. в Зографския манастир първообраза (ръкописа) на Паисиевата история, който публикува по-късно с обширни коментари. В тия коментари под непосредствените първи впечатления, които обикновено се оказват и най-достоверни, той привежда редица говорни особености на Паисиевия ръкопис, като напр.: член о за м. р. ед. ч.: манастиро; мн ч. е, йе: ораче, копаче, србие, робие, арапие; мн. ч. еве, ове при едносложни: грошеве, цареве и т. н. И заключава: "Тия и други подобни черти от говора на Паисий не говорят в полза на южните (разложки) и северните (ихтимански) краища на епархията." Така Йордан Иванов стеснява кръга на търсенията на родното място на Паисий около Самоков.

В следващите години споровете върху езика на Паисиевата история и за родното място на автора є се разширяват и задълбочават и в него вземат участие всички най-известни наши езиковеди, историци, литературоведи. Спорът се пренася и върху страниците на най-авторитетното езиково списание "Родна реч", редактирано от такива изследователи на българския език като професорите Стефан Младенов и Стефан Попвасилев.

Тук трябва да приведем някои предшестващи спора факти, изнесени от Веле Кралевски, един от първите възпитаници на Софийския университет, дългогодишен литератор и училищен инспектор. При посещения в родното си село Кралевдол той се натъква на интересно предание; цял голям род там се нарича Паисов, явно по името на духовно, а не светско лице. От потомците на този род и от други селяни научава, че между Кралевдол и някои съседни села съществува отдавнашна и постоянна връзка с българските манастири в Атон. Група селяни са отивали там на гурбет, превозвали са стоки или са работели на манастирските строежи, градини и пасища. Някои от тях се покалугерявали и оставали там завинаги. Така е станало с братята на кралевдолския свещеник поп Цветан, които се покалугерили в Атон под имената Лаврентий и Паисий. Когато починал поп Цветан, на четирийсетия ден дошли в Кралевдол двамата му братя монаси и отслужили парастас. Лаврентий си заминал скоро, а Паисий, понеже имал и свещенически чин, останал шест месеца в селото да служи, докато се намери друг свещеник. През това време той въвел някои светогорски порядки в черковното служене, съградил и една чешма, която и досега се поддържа от Паисиевия род и се нарича Паисиевата или Калужарец (Калугерец) по местния говор. Изглежда този Паисий е бил авторитетна и ярка личност, та след неговото заминаване целият им род вместо Поповци, взели да го наричат Паисов, Паисиете.

Като анализира и съпоставя всички тия факти, Веле Кралевски ги изнася във в. "Независимост" (броя от 15.Х.1923 г.) под заглавие: "Отец Паисий Хилендарски е родом в с. Кралевдол (Софийско)". Привеждайки посочените от Йордан Иванов езикови особености на Паисиевата история, Веле Кралевски подчертава: "А тъкмо тия диалектични особености отличават наречието в с. Кралевдол."

Тогавашният софийски митрополит Стефан (сетнешният екзарх) назначава специална комисия от богослови, начело с проф. (сетне академик) Иван Снегаров, която посещава с. Кралевдол, разпитва живите потомци от Паисиевия род и в публикувания доклад заключава: "Възродителят на българския народ Паисий Хилендарски е роден в с. Кралевдол."

И акад. Александър Теодоров-Балан, един от първите и най-големи наши езиковеди, след неколкократни посещения в с. Кралевдол, пише в капиталния си труд "Нова българска граматика": "У Паисий Хилендарски четеме: казуе, писуе, старобългарското казует, писует..., така го има в Кралевдол, Софийско, а нямо го в Банско, Разложко."

Историкът и езиковедът Иван П. Кепов в кратката си статия в сп. "Родна реч" (1931/32 г., кн. II) "Нещо за езика на Паисиевата история" пише относно родното място на автора є, че "едничкото надеждно указание засега се явява наречието, на което той е говорил и живи следи от което се срещат, макар и не тъй обилно, в неговата "История". И като цитира Йордан Иванов за говорните особености в езика на Паисий, които не свидетелстват в полза на южните (разложки) и северните (ихтимански) краища на епархията, пише: "Та следователно трябва да ги търсим в останалите нейни предели. Повечето от особеностите на езика на Паисий се покриват напълно с онова наречие, което говори днес населението в южните селища на Дупнишка околия." Иван Кепов посочва тези думи и изрази, "които се употребяват тук и днес в същата форма и същото значение".

В репликата си "Езикова разправка" ("Родна реч", кн.4-5, 1932/33 г.) Иван Кепов обяснява, че неговата къса предишна бележка съвсем не преследвала целта "щото родното място на Отец Паисий без друго да се търси в южните краища на Дупнишко" и че нито на ум не му е идвало, че неговите думи ще се използват като решение на въпроса за родното място на нашия историограф, "както например ги е изтълкувал г. В. Кралевски, а косвено със своята бележка и самите редактори".

Тия "редактори" на "Родна реч" (всъщност те са се подписвали уредници) са акад. Стефан Младенов и неговият съратник, съименникът му Стефан Попвасилев. Ето и тяхната бележка: "Поради важността на въпроса за родния говор на Отца Паисий Хилендарски даваме и тези бележки. Въпреки различията между г.г. Кепов и Кралевски, те и двамата подкрепят мнението на г. проф. Йордан Иванов, че в езика на о. Паисий се отразяват северозападни особености не от най-южните (разложки) и северни или североизточни (ихтимански) краища на някогашната Самоковска епархия."

Главно в резултат на неуморната и убедителна изследователска и публицистична дейност на Веле Кралевски през трийсетте години на ХХ век в нашата историография надделя убеждението, че Кралевдол е родното място на Паисий и там ставаха националните чествания.

 
Българската библиотека © 2002 Родна реч

предишнагореследваща