ПРИКАЗКА

Тя лани беше в манастира
дошла на тишина и хлад
и тук завърза млада дружба
с един духовник белобрад.

Килийката потайна помни
на старий "татко" мъдростта,
разливаща се всяка вечер
върху рубинените й уста.

Но таз година в манастира
не дойде тя, уви, сама:
с избраника сърдечен тайно
избягала бе от дома.

И в тъмна нощ пред своя "татко"
с молба яви се плахо тя.
Духовникът благослови ги
с усмивка свята на уста.

И щом съпругът млад попита:
"Какво се следва да платя?" -
монахът се усмихна кротко:
"В аванс плати си лани тя!"

Обратно към [Смирненски] [СЛОВОТО]