ПРОЛЕТАРИЙ

В полунощ пред заключени двери
аз стоя непризван, непознат
и в ръцете ми гневно трепери
съдоносният яростен млат.

В беломраморни охолни зали
лъкатушат светлинни вълни -
несмутени от робски печали,
веселят се мъже и жени.

Пиршеството на празник разблуден
увенчано е с мрачен разкош
и всечасно през блясъка чуден
се оглежда настръхнала нощ.

А надмогнал студената бездна
и вълните на кървав потоп
аз повдигам десница железна
и велик съм, защото бях роб.

През години на черна нерадост
възмъжах и обжарих гърди;
в знамената на моята младост
мъдростта на теглата ми бди.

Разбунтуван кат луда стихия,
ще разбия заключений вход,
с тържеството на властен Месия
ще руша и създавам живот.

А в зори, сред възторжени песни,
ще протегна аз груби ръце,
и високо, високо ще блесне
светлината на нежно сърце.

Обратно към [Смирненски] [СЛОВОТО]