СОНЯ

Не стихва звънът на сребристи стакани
и смях посред залата болно звучи;
над мене преплитата се погледи странни,
над мене празнуват две чудни очи.

Две чудни очи изпод черната шапка,
с студения цвят на умиращ бръшлян!
И тъмната сянка на древна сатрапка,
възторжено вдигнала светъл стакан.

А редом до нея под жалката броня
на своята ревност и звънък метал,
кат призрак изправен, над бледата Соня
бди нейния жрец и покорен васал...

И кискат се шеметно пълни стакани,
преплитат се сенки и бледи лъчи,
и с кървавий пламък на болки желани
над мене празнуват две чудни очи.

Обратно към [Смирненски] [СЛОВОТО]