ВЛАДИМИР СВИНТИЛА: Писма от атинските музеи

Писмо първо
Атинската флора

 

Моят пръв контакт е с флората на Атина. Не бива да се мисли, че значението на флората в атинския и в гръцкия живот е всеобщо известно. Обикновено си спомнят, че пратените да сключват мир носят клонки от разцъфнала маслина. Или че кипарисите по-често се посаждат върху гробовете на герои, че признанието се изразява с венец от лавър. Но с всичко това далече не се изчерпва мястото на флората в културата на древна Гърция.

Цветята са навсякъде на празниците и при жертвоприношенията. На празниците Таргелия и Пиапонсия, посветени на Хелиос и Хорите, децата носят обвити във вълна разлистени клонки, така наречените ейресиони. На Антестерия децата се увенчават с цветя, с което върху им се прехвърля силата на цъфтежа и те са така предпазени от силата на смъртта. Статуята на Дионис се увенчава на няколко празника, на Делия през месец Гамелион, на Анестерия се увенчава жертвената кошница, посветена на бога, на Осхофориа статуята му се обвива с лозови лиани с гроздове, а гегата на Херолда в шествието се увенчава с цветя. Ролята на цветята е съществена в Панатенеите, миртовите венци са свързани с елевзинските мистерии, а освен това с миртови венци се увенчават победителите в състезанията.

Списъкът е огромен. Атинските и атическите празници имат всички своите цветя и плодове, с които се увенчават хората и идолите, които взимат участие в шествията и в ритуалите.

Цветята присъствуват навсякъде в гръцкия живот, те са постоянно символика в общението и в мита...

През морските борове си пробиват път клоните на палма. Техните подредени и правилни редове листа, еднакви на брой от двете страни на клона, са естествено декоративни и симетрични. Те внушават чувството за подреденост. Отговарят на нашите представи за интелектуално творчество - за нещо духовно, не са хаотична природа, а един ред в природата. И стоят във флората като кристалите в минералния мир. Носят удивителна правилност, каквато не е свойствена на натурата. Натурата е кипяща. Но палмовите листа или кристалите са редът, законът, архитектониката.

Но такова впечатление прави не само палмата. Смокинята, със сложно изрязаните си листа, е с такава богата линеарност, че ръката на човека неволно се протяга към листа и молива - за да я проследи. Маслината, с нейните ситно изрязани листа, подвежда веднага мисълта към бижутерията. Маслиновите листа, превърнати в златни пластинки, биха могли да бъдат и накит. И така ги срещаме върху златни венци наистина по-често сред етруските, но все пак в античността на Егейския мир.

Палмите и смокините се очертават релефно на фона на гръцкия лес, както и лавърът. Те са подредената флора. Тяхната морфология подсказва сякаш за една ръка, която ги е сътворила. Оттук и техният свещен характер може би, тяхното участие в процесии и жертвоприношения. А оттук сигурно е и тяхното участие в декорацията от класическия период.

Архаичната декоративна система, тази от Микенската епоха, има съвършено друг характер - общо това е орнаменталната система на епохата на бронза със силни реминисценции от неолита. Микенската орнаменталност е плод на магически виждания и идеи. И няма значение, че в изображенията присъствуват елементи на природата. Така нареченият геометричен стил, който иде след нея, това е знаковата система на желязната епоха (халщад), родееща се със Средна Европа. До своя класически период Гърция също така е била варварска и сляпа. Тя е събудена да стане това, което е, с флореалния орнамент. Египет и Междуречието никога няма да напуснат магическите орнаменти. Те ще влачат архаичната знаковост през цялото си съществуване - до самата си смърт. Гърция е тази, която открива красотата на флората - обективната красота на натурата, физиологията на растението. И това става главно на Малоазийското крайбрежие и в Атина. Йонийските капители разцъфтяват от пищна растителност, в дълбока резба, на места с ажурен характер. Естествено всички историци на архитектурата и всички естети ще предпочитат винаги дорийската колона с нейните овули, с нейните извити, стилизирани овнешки рога. Дорийският капител - това е строгост и тържественост - това са величествените храмове на Пестум. Но как тържествено цъфтят тук, в Атина, йонийските капители в Олимпиона, в съхранените колони от храма на Зевс Олимпийски.

И това е истинската нова епоха на Гърция. Приближението на човека до цъфтящото лице на природата, до буйството на нейната красота. С флореалния стил в архитектурата Гърция става рационално мислеща.

Може да бъде написано цяло изследване, цял том за еволюцията на отношението човек-природа в историята на гръцката култура и на гръцката цивилизация.

Днес няма съмнение, че природата, в нейния истински и неподправен вид, е открита за първи път от човечеството на Крит, където се раждат и първите пейзажи, правени от човешката ръка. Откритията на Санторин ни показват, че пейзажният репертоар на тази архаична живопис е богат. Но това, което е останало от живописта на Микене, пък ни доказва, че този град, който е възприел от Крит цяла една цивилизация, не е възприел почти само пейзажа. В Микене рисуват само човешки фигури - в минойски стил. Никога самото обкръжение на човека. И това е една съществена, една диференциална отлика, разграничаваща дълбоко Микене от Кносос. С победата на Микене над Кносос и след това с настъпването на геометричния стил, кносоският пейзаж потъва в забрава. (Да, наистина, кносоският пейзаж оказва влияние в Египет, така наречената революция на Тел Ел Амарна - култа на реалното слънце. Но в Египет това е твърде къс период!)

Природата заявява отново своите права в гръцката култура с настъпването на флореалния орнамент в архитектурата и изкуството. Палметите оживяват върху вазите с архаичните меандри, с които влизат в синтез. И върху капителите цъфтят аканти и палмети.

Видях акантовите храсти и листа. Те са капризни. Те са безтрепетни в морския бриз. Удивляват със своята неподвижност.

Гръцката флора е нещо изключително. Миртите, олеандърът, морският бор, пинията, лимонът и портокаловото дърво, кипарисът - всичко това носи атмосферата на "ботаническа градина". С тази разлика, че гръцката ботаническа градина расте на открито, под самото небе. Плоските, гъбовидни корони на пиниите хвърлят капризни сенки върху рядката трева. Морският бор е винаги наведен от вятъра, с дълъг извилист ствол, който понякога минава водоравно над скалите. Най-тържествен е кипарисът. Старите кипариси са тъмномаслинено зелени, отлитащи възбог. Техните клони се люлеят в противоположни посоки и това създава впечатление, че дървото живее. И оттук неминуемо следва митът.

Истинската Гърция е "натурната". Странно е, че йонийската архитектурна школа се е развила на фона на архаиката в скулптурата и още по-странно е, че Омировите поеми се отнасят към края на геометричния период. Как при това все още архаично мислене в скулптурата и в поезията си е пробил път орнаментът, изграден на природни мотиви?

Има един ранен размисъл върху природата в йонийската философска школа, но той става на фона на архаичната магическа пластика. Дори знаменитото "всичко тече" на Хераклит е произнесено върху този древен фон. Но после? Елеати и архитекти са в унисон - флореалният орнамент налага себе си. И доминира. На границата между VІ и V век пр. Хр. Гърция е увенчана. Йонийските и коринтските капители, йонийският ордер са венецът на тази победа.

Лесът, свещената маслинова гора, лесът на Аркадия с неговите морски борове, пинии и кипариси е нахлул в града сега стилизирано, като орнамент. Природа и общество се свързват чрез звеното на гръцката орнаменталност. Идеята за хармонията, която преди това е била само натурна и космическа, става вътрешна на човека - и оттам един идеал на полиса. Първият обществен. И първият идеал. Установява се мисълта, че човек съществува чрез другите и за тях. Мисъл, недопустима в Египет с еготизма на неговите писари, свидетелствуващи за своето собствено аз. И в Асирия, където от човешките взаимоотношения са доловени най-вече облигационните. Гърция подарява на света човека-гражданин. И няма значение, че това е само свободният гражданин на античния полис. Моделът е възникнал и заедно с него идеята за "пайдейа", за гражданското и всеобщо възпитание. Йегер, който проследява развитието на тази идея в три обемисти тома, не се пита за нейния произход. Нейният произход е, както изглежда, в гръцкия натурализъм, в идеята за хармония - прехвърлена от природата в обществото. Първият натурализъм е със социален характер.

Трудно може да си представим колко сме задължени на гръцката духовна любов към природата. На участието на флората в античния обществен живот. Ние помним само, че пратените да искат мир носят вейки от цъфнала маслина. Но ако прехвърлим Дойбнер и Нилсън, ще бъдем удивени от участието на флората в тържествата, в религиозните празници, в литургиката. Целият гръцки обществен живот е клонки и цветя. Цветята са живите символи на междуиндивидуалните връзки и на връзката "аз-другите". Те са дезалиениращо действуващ фактор. Украсяват всички отношения, присъствуват едва ли не във всеки жест. Флората, могъщо и непреодолимо, трябва да се изрази в орнамент, като най-характерен признак за човешкото общуване.

Не искам да върна нещата назад, да отведа отново разговора върху гръцката култура в системата, предложена от Иполит Тен - ролята и значението на климата. Естествено природният климат има значение за ръста и развитието, за типа на културите - но не определящо. Тук става въпрос обаче за друго. Гъркът много дълбоко интериоризира своя ландшафт и причините за това, естествено, са обществени. Гражданинът на полиса е свободен и отговорен. Това прави от свободните граждани първата обществена съвкупност в модерен смисъл на думата, в която всички са равни, както твърди Перикъл. Свободният гражданин, който знае и чувствува своята свобода, знае и своето задължение, което е преди всичко да се развива. Той ще развива своето тяло в палайстрата и своята реч, своето слово на агората. И своята психика в античния театър. В четенето на Омир от детски дни. И той ще изтънчва своята чувствителност. Съзнателно. Дори когато е беден и не притежава старото съпружеско легло, когато спи на ложето, предназначено за хранене (гърците ядат полулегнали), той ще има в дома си няколко от прекрасните атински вази. Този човек по-интензивно то всеки друг преди него ще "насища със себе си" пейзажа и ще позволява този пейзаж да прониква в него като поезия. В смисъла, който психологията на Пиаже придава на думата, той ще интериоризира пейзажа. За да стигне по необходимост до неговото възпроизвеждане - в една по-късна епоха (елинизъм). Но още в класическото време той ще създаде на флореална основа своята орнаменталност, своята декоративна система в архитектурата и във вазовата живопис (с елементи на пейзаж, както е в знаменитата ваза "Първата лястовица").

Пиниите са статични в бриза, но клоните на кипариса живеят над мен. Един вътрешен трепет движи тези клони. Цъфти магнолията. Тъкмо се зеленеят миртовете и охрено-зелен е морският бор.

Тук, край камъните на Олимпиона, на мен ми е дадено да изживея отново дълго и бавно установяващата се връзка между човек и природа в тази страна.

Някога Олимпионът е тънел в свещения си лес. Той пази една пряка зрителна връзка с Акропола. Молещите се на Зевс Олимпийски са можели да видят на синьото небе огромния храм на покровителката на града - Атина-Партенос, Атина-Девственицата, свещената дева. И Ерехтионът с неговите кариатиди - спомен от по-древни, свързани с тотемизма, времена.

Акрополът е зрителната връзка между всичко. Той тържествува и над древната агора, която ни представя друг негов тържествен и могъщ аспект: над храма на Хефест и над древната Стоа, сега реставрирана, над Дипилонските врати (сега "Керамикос"), над гроба на Перикъл, по чудо съхранен.

Партенонът ни показва друга една страна на натурата - камъка. Той е от мрамор и е въздигнат върху скала. Възвишавал се е над древните горички, едно друго присъствие на натурата: нейното неорганично състояние, към което античният грък изпитва също така особено почитание (скалата е непреходна, камъкът е вечен).

Приближавам се до един храст и откъсвам един лавров лист. Влагам го в своя дневник. Той е най-истинският символ на Гърция, почитаща растенията и цветята.

Обратно към [Писма от атинските музеи] [Владимир Свинтила] [СЛОВОТО]

Книгите на Владимир Свинтила можете да закупите от Дюкян Меломан!