РИБАРСКИ ЖИВОТ

Ти виждаш:
издути платна,
луна на небето излезла,
и мислиш:
живот е това,
живот преизпълнен с  п о е з и я.

Отгоре -
изгряват звезди.
Небето -
седефено свети.
От сушата
кроткият бриз
с ръката си
къдри
 морето.

Ех,
волен рибарски живот,
описан
във толкова песни!
На мачтата - бяло платно …
Така да описваш
е лесно. -

Турни му “безкрайно море”,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре -
картинно
и мило.

А туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки
сачми
те бият смразените капки?

Прогизнал
се връщаш дома
от влага.
А лодката зее.
И в кърмовия долап
две риби
във мрака сребреят.

Христос да би слязъл
сега
с две риби
какво ще направи?
От мъка -
очите горят,
гърдите -
омраза задавя.

На покрива
в рядката тръст
дъждът се полека оцежда.
Заспиваш.
И после в съня
изгрява далечна надежда …

Ех,
черен човешки живот!
Рибарски живот! -
н е и з в е с т н о с т.
Не мож го разправи,
а то -
иди, че реди го на песен …

Обратно към [Вапцаров] [СЛОВОТО]

LiterNet МММитов Gyuvetch.bg