МАЙКА

Колко всички майки си приличат в света!
И сърцата им как са еднакви!
Иди потърси на Украйна в степта
и след туй провери в Киренайка …

    Имала майка,
    имала син. -
    Хубав бил, млад бил
    и волен.
    Раснал.
    Над него синеел Пирин
    с мури и кмъни голи.

Нейде бащата погинал.
Тогаз
малък бил още
синът й
и във вековната тъмна гора
дебнел пашата хайдутин.

Под планините горели села.
Светел високия хребет.
И от селяшките гладни гърла
беят изтръгвал и хлеба.

Гледала майката свойто дете,
гледала с мъка сурова -
как очите му бягали все
на бащата в пищова.

    Имала майка,
    имала син. -
    Хубав бил, млад бил
    и строен.
    Но възмъжал
    и хванал Пирин,
    тъмното хванал усое.

Години минали
и смутни били.
Добри не дошли за раята.
Отдръпнала
свойте зелени поли
от равнините
гората.

Понякога нощем
мъжете дома
се връщали гузни и плахи.
Изгаряли ризите скрито в жарта
и криели свойте силяси.

    Пак майка.
    И нощем,
    когато звезди
    над тъмния хребет горели,
    тя
    вземала в скутите малкия син
    и тихо му пеела:

“Не слушай,
не гледай,
а нанкай сега.
Дано не кръвясат очите ти,
когато
след време изправиш снага
и сам си поемеш юздите.

Отвънка е смутно.
Отвънка снежи.
Но топло е в моите скути.
Спи ми, детенце,
спокойно ми спи,
нанкай…
Не ставай хайдутин…”

Добър
и послушен излязъл синът.
Не хванал с хайдутите горите.
Оженил се,
сетне зарязал домът
и … станал комита.

    Години на кръв.
    Години на кръв и войни.
    Пирин.
    И орлите
    в горите на мърша налитат.
    Под всяко дърво,
    с изцъклени,
    тъмни очи,
    убитите гледат как вечер изгряват звездите.

Отишъл си бея.
Отишъл си - значи, добре.
Но хората после запсували нещо султана.
Народ е това! -
А някой нахакан келеш
си мисли,
че може сърцето му в шепа да хване.

    Смълчал се народа.
    Смълчал се и само сумтел.
    И вече не виждал на робството де ще е края.
    Излезли комити,
    в горите не бродили те,
    а се разкарвали с “Щаери”.

А там, във гората,
израсли железни тръби.
Комини израсли в гората.
И със рапидно-стоманни зъби
заръфал снагата й
                гатер.

    Пак майка.
    И майката имала син.
    Залoствала всяка вечер вратите
    и пяла му:
    “Нанкай, сега сме сами,
    нанкай, не ставай комита.”

    Комита не станал.
    Не бил бикоглав. -
    послушен бил момъка, значи.
    Но някой разнесе в селото мълва,
    че паднал убит като стачник.


Обратно към [Вапцаров] [СЛОВОТО]


The Best! LiterNET МММитов Gyuvetch.bg