ПУШКИН

Русия - мрак.
Русия - гнет.
Неразорана целина.
Вертеп. -
свирепа тишина.
На север - тундри, ветрове,
на юг - безкрайни диви степи.
А времето не бърза, крета
като бездомно
старо
псе.
Тогава простия народ
не знаеше за твойте песни.
Ти беше чужд и неизвестен.

Но ето днес -
            трудът задружен,
задружният човешки ход
и тази обща светлина
роди един щастлив живот.

Сега е друго. Ето на:
един работник,
млад стругар,
през обедната си почивка
чете във книгата усмихнат
и чувства те като другар.
Разбира те, защото може
да гледа чудните звезди
как гаснат във небето ясно,
как сутрин слънцето блести
над оросената с искри
просторна степ.
Той има хлеб,
и гордостта,
че там - във фабричния грохот
мазолестата му ръка
твори една епоха.
И нетревожен той разбира
отде извира
          песента.
Разбира на Мазепа мрачен
                       гневът,
на Ленски пролетта
преминала, преди цветята
на песните да разцъфтят.
Разбира твойта смърт жестока
и тази гнила суета,
забила някъде дълбоко
отровните си пипала,
изсмукала със старшна злоба
живота на един поет,
но неуспяла в своя пробив -
живота тръгнал пак напред,
живота сринал тези тесни
стени и простия народ
се влюбил в чудните ти песни
и в своя нов живот. -

едно момиче от колхоза
обича млад матрос.
И тъй - неволно, без да ще,
напява твои стихове.
И после спира. -
Златна шир
наоколо. И класове.
Усмихва се и разцъфтява
на устните й ален мак: -
“Ах, с колко радост се живее,
мой млад, любим моряк!”

Това е там.
Но ето днес -
защо? - не знам
но аз се уча
да пиша всеки свой протест
тъй искрено
и толкоз звучно.


Обратно към [Вапцаров] [СЛОВОТО]


The Best! LiterNET МММитов Gyuvetch.bg