ИВАНЧО ЙОТАТА

        Втори път читателите се срещат с Иванча Йотата.
        Но що беше това нещо Иванчо Йотата?
        Иванчо Йотата не е нещо, а человече дребно, сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и с голямо честолюбие.
По-младите си години той е преминал в литературни занятия, а след смъртта на дяда си варди бакалницата. Мазните ръкави на зеленото му шаячово сетре и оръфаните крачоли на оваляните му (делнични) панталони доказват неуморното му трудолюбие.
        Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене, и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия, който още припознаваше гръцкия патрик — по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора — по външната политика.
        Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание:
        — Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия.
        Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си:
        — Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.
        Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона; еднъж прочете житието на "Алексия божий человек" и всичките баби плакаха. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадането Адамово. Те, както и житиетата, били от него саморъчно писани с черковни букви — черни и червени — и с лози, и с образи, и толкова прилични на печатни, щото покойният дядо поп Станчо напразно гуждал и двата си чифта очила да ги разпознае, но не можал. За жалост, всичките тия съкровища, не знам как, изгорели и той често в кафенето, като разказваше за това славно поприще, свършваше със сърдечно съкрушение:
        — Кешки аз да изгорях, та не списанието ми... За народа загуба велика.
        Затова често караше дъщеря си Андроникия, или Мужепобедителка, както я наричаше в български превод мусикословеснейши Хаджи Атанасия, да му пее известната патриотическа песня:

Де са нашите славни списания ?
И наш'те славни списатели?

        И той повтаряше все тия тъжни думи:
        — За народа загуба велика.
        Но Иванчо Йотата и днес не отстъпва никому в учението и е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатю злодейски изгони из класовете на училището. Той и днес записва в бакалския си тефтер с твърде красиви черковни букви:
        Нikitа Пiшiкат: четiрiдесе др. сiлiмikia— 3 гр,
        Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie — 20 гр.
        Освен това Иванчо Йотата беше бъбрица сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости — скришом от жена си; но това не му бъркаше да мрази ужасно патриката и гони простаците като Варлаама.

Обратно към [Чичовци] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

[предишна] [следваща] глава