ВАРЛААМ ПРЪСКА ПРОКЛАМАЦИИ

        На поляната пред манастира дружината стоеше нащрек.
        Вместо заптиета, зададе се Димо Казакът.
        — Казак! Казак! — всички се развикаха и го посрещнаха.
        — Помия — каза той запъхтян.
        Всички се изгледаха уплашени.
        Той си отдъхна и прибави:
        — Тарилйомът я оцапа!... Поразеникът!
        — Ха, то ще е за гръбнака, нали? — попита бързо Хаджи Атанасий.
        Казакът го изгледа свирепо:
        — За него, зер, вземал, та си го намъкнал в гърлото и се удавил — каза той сурово.
        — Не вярвам нарочно да го е направил това — забележи Хаджи Смион.
        — Но защо викаха даскала ? — попита Иванчо Йотата.
        — Вързаха ли го? — попита Хаджи Смион.
        — Защо ще го вържат даскала? — изрева грубо Казакът. — Даскала го вика за друго беят...
        — Знам, знам — пресече го досетливият Хаджи Смион, успокоен вече, — да му прочете някоя вехта тапия, и той е къс в учението като мене.
        — Каква тапия вехта? — изгърмя зверовито Димо казакът. — Каква тапия? Прокламация! Прокламация от букурещкия комитет!
        Всички се втрещиха.
        И Димо Казакът взе да им разправя развълнувано, че днес подир пладне Варлаам залепил извън на вратнята си една прокламация с образа на Тотя войвода, както разправят, и Селямсъзът, като разбутал любопитните, които я чели, отишъл, та я занесъл тичешком на бея. Това страшно учуди всичките, защото никога не би помислили, че тоя смирен Варлаам бил такова опасно същество; най-паче Хаджи Смион се уплаши, като си науми, че днес беше у Варлаама, който му иска даже и пушката, което и обади на другарите си. Мирончо се разкрещя и изпсува "предателя" Селямсъз, като се закле, че кога да е ще го обеси на портата му, като Варлаамовия гръбнак; Иванчо също изказа негодуванието си против "народното предателство" на Селямсъза, като изруга и невежествения Варлаам, който не е роден за бунтовник, но биде страшно поразен, когато Казакът му каза, че онбашият го търсил, защото нощеска до заранта светяла свещ в стаичката му над бакалницата, което породило съмнение. Другарите си зашушнаха и погледнаха подозрително на гузните двама души, съвсем като листо разтреперани от страх.
        Подир минутно съвещание дружината промени плана и реши да иде в града.
        — Направете се да ви няма, доде се разбере работата. Сбогом! — каза Мирончо строго на двамата души, като им посочи къде Стара планина.
        Двамата приятели останаха няколко време поразени и се гледаха в очите, без да си продумат. Хаджи Смион с учител Гатювия фее на глава, смутен, замаян и изгубен, хвърли най-сетне бърз поглед към посоката, дето бяха изчезнали другарите, и наведе глава още по-отчаяно. Иванчо Йотата пръв наруши мълчанието.
        — Дай совет, Хаджи.
        Хаджи Смион го изгледа упорито.
        — Какъв совет? — попита той сопнато.
        — Къде да се крием?
        — С тебе? Да ми изгориш душичката!
        — Слушай, любезний приятелю — каза тоя път с покорен вид Иванчо.
        — Какъв любезен и какъв приятел? Аз те не познавам!
        — Ама чувай бе, брате, не се бой от мене.
        — Ами какво пишете нощеска?
        — Не прокламация, брате мой?
        — Кому ги продаваш? Иди си!
        — Не бе, брате мой, чакай да ти обадя.
        Хаджи Смион го изгледа високомерно и недоверчиво.
        — Казвай, нямаш ли пръст в прокламацията ?
        — Нямам, нали ти казвам? — каза Иванчо с шепнене.
        — С Варлаама не си ли едно?
        — Не, брате мой — каза убит Иванчо.
        Хаджи Смион помисли.
        — Закълни се, че нямаш пръст.
        — Заклевам се, на! — И Иванчо се прекръсти.
        — Закълни се според закона.
        — Как?
        — Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо.
        Иванчо се закле, па попита тайнствено:
        — Ами ти нямаш ли някакво известие и прочия?...
        — Отнюд... Ами аз какво да правя сега?
        — Да бягаме бе, брате, да бягаме!
        — Да бягаме?
        — Да бягаме в планината — каза Иванчо плахо.
        — Добре, в планината. Ами булките? Не, не тогава ще речат: истински бунтовници... Па ако ни хване Филип? Пази, Боже, трябва да се бием с турците!
        — Ами к'во? Не се страхувай от мене, бе, брате мой.
        Хаджи Смион щеше да каже нещо, но изведнъж помисли и продума:
        — Закълни се пак.
        Иванчо пак се закле.
        — Ела сега да идем да се крием в "Дупката".Оттам се гледа навсякъде, тя е до планината. Па ако ми изгориш душицата...
        И тръгнаха бързо през ливадите към Белияр.

Обратно към [Чичовци] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

[предишна] [следваща] глава