СЦЕНА, В КОЯТО ПОСЛЕДНАТА РОЛЯ ИГРАЕ МЕКСИКАНЕЦЪТ

        Навалицата се разстъпи и отвори път на учител Гатя.
        — Чети даскале, тая книга! — каза беят със сардоническа усмивка и му подаде прокламацията.
        Възцари се общо мълчание. Лицето на учителя, неприятно похлупено от дълбокия фес на X. Смиона, от бледо стана бяло. Додето идеше насам, той има време да съобрази, че е невъзможно за словото да го вика беят. Хрумна му, че друго по-опасно откритие трябва да е станало. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея и видя подидаскал Мироновски, когото доведоха уплашен.         Той пое хартията, която трепереше в ръцете му.
        Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледите му още устни.
        Всички го гледаха с разтупани сърца.
        Беят беше изпулил страшно очи.
        Учител Гатю вдигна очи и изгледа присъствуващите. Ненадейно погледът му падна на Селямсъза и той се засмя.
        — На, и тоя ме гледа, гаче ще ме лапне! — измърмора Селямсъзът отчаяно.
        Всички се взряха в Селямсъза и се изсмяха, очевидно без причина. Той взе да се озърта учудено да не би да се смеят другиму и смехът се усили.
        Смаяният бей захвана и той да се смее. Вдигна се общ хохот, в който най-много личеше черковният глас на Варлаама.
        — Е кажи, даскале, какво пише и кой образ е там — попита Карагьзоолу, когато смехът утихна.
        — Образът на бай Ивана Селямсъза — отговори учителят, като се усмихна към Селямсъза.
        — Хе, Фарлам кому казваше? — извика възхитен Копринарката.
        Селямсъзът се разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество, и че искал да му опропасти къщата, затова го написал в "прокламацията".
        — Каква прокламация? Това е сатира! — каза учуден учителят:
        Тази дума беше общопозната тогава, защото често се пръскаха паскливи, които наричаха "сатири". Но Селямсъзът избухна като буря и целият конак заехтя от вика му. Той настояваше да обесят Варлаама. В това време всички бяха настанали и заобиколили бея, та надничаха над сатирата, дето измежду текста беше изписана карикатура на подобие на Селямсъза, качен на гъска, с едър надпис: "Селямсъз настоятел училищни, за многая лета!"
        — Бей ефендим — развика се пак Селямсъзът, — аз правда искам тук!... Тоя Тарилйом ми почерни честта — да ме качи на гъска; аз храня деветнайсет гърла и съм изморил досега осем аждерхана, и не на гъска, а на магаре не възприемам да се кача!... На, виж го как се смее! Е каква е тая работа! Тука за смях ли са го довели или за въже?
        Карагьозоолу му махна с ръка да млъкне.
        — Виж, Селямсъз, Варлаам не е писувал това.
        — Как не е? Кой не е? Той ли не е?
        — Виж, тука, на другата страна пък и него са написали, че езди на бухалка... На, чуй какво му пишат и нему: "Тарилйомът,настоятел училищен, Бог да го прости!"
        — Как? Има ли това? — изкрещя засмян до уши Селямсъзът и надникна над сатирата. — Ах, Тарилйом, Тарилйом! Виж му муцуната — прилича на умряла коза.
        Варлаам се позна в сатирата, изгледа зверски Селямсъза и се изгуби из навалицата.
        Между това Селямсъзът пълнеше цял двор с гърлестите си смехове и се здрависваше с всекиго от първенците. Но беят, комуто тая комедия досади най-после, спогони го с мексиканеца. Селямсъзът тогава видя, че процесът се е свършил, и побърза да се намери извън конашката порта.
        Но едвам беше преминал до кръчмата на Мирката и поздравил само осем души, застигна го заптие и му обяви, че по заповед на бея тази нощ ще лежи в затвор.
        От Варлаама поискаха само поръчителство, че ще бъде верен на царството.
        Сатирата беше написана от бакалския слуга на Иванча Йотата. От Иванча бяха само фигурите и диктовката. По една случайност, образът на Селямсъза там имаше огромна прилика с образа на Тотя войвода, както го изобразяваха проникналите и тука бунтовнишки картини.

Обратно към [Чичовци] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

[предишна] глава [епилог]