ВОЛОВ


Те бягаха бледни пред дивата сган.

И Волов, юнакът, цял в кърви облян,
извика: "О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?

        Балканът

Аз нямам за вази ни завет, ни път.

        Градът

Аз имам бесила.

        Хижата

Аз имам проклятья.

        Янтра

Елате, нещастни, във мойте обятья!

Пловдив, ноември, 1883


Волов - апостол по въстанието на 1876 и двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турска потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била придошла буйна и голяма. Там за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова, предпочели смъртта и се фърлили в реката.

Обратно към [Епопея на забравените] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]