ДЪХЪТ НА ПРОЛЕТТА

Сладкий дъх на пролетта
до нас иде вече,
призракът на младостта
трепти отдалече...

Йоще клоните стърчат
без цвят и без шума
и дъбравите мълчат
без песен, без дума.

Планините в зимен сняг
венчани са всички,
равнината е без злак,
въздухът без птички.

Но духът на пролетта
невидим се носи
и надеждата света
трепка ни с крило си.

Ах, усещам я и аз
пролетта прекрасна,
чувам и аз нейний глас,
макар и да гасна,

макар че веч на света
без радост се скитам,
с зимите, не с пролетта
години си считам;

макар че цветята мен
нищо ми не вричат
и декември с май засмен
в нищо не отличат.

Скоро ще се разшумят
долини, горички
и цветя ще се явят
ведно с лястовички.

Ведро небе ще синей
над златното слънце,
под земя ще се засмей
и малкото зрънце.

Ах, усещам пролетта.
пролетта омайна,
под таз тиха дремота
и хармонья тайна,

под тоз топъл дъх свещен,
що света опива,
по туй сърце, дето в мен
тъй силно се свива!...

Пловдив, 1881

Обратно към [Гусла] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

LiterNet! Живко Иванов Книжарницата!