МАЛИНИ

Чакай, момне, стой да зърна
    тия очи сини,
твойта кошница е пълна
    с алени малини.

От зори си ги забрала
    със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
    сред горитегъсти.

Постой,момне,за почивка,
    вечеря е хладна:
за реч топла,за усмивка
    душа имам гладна.

Чужденец съм в тез долини,
    планини омайни,
много нещо с теб дели ни,
    малко ний се знайме!

И аз, и ти йощ сме млади,
    живот ни очаква,
но орисница ни даде
    участ не еднаква.

Твойто бъдеще ти свети,
    мойто в мрака тъне;
твоят път е пълен с цвете,
    моят само с тръне!

Една песен в тез години
    тебе те разсмива,
една кошница с малини
    прави те щастлива.

Теб те чакат там в колиби
    песни и другарки,
може би и мило либе
    за цалувки жарки.

Аз, девойко, в бой със злото
    младостта погубих,
много идоли в живота
    любих и разлюбих.

В радостта найдох отрова,
    в любовта-измена -
Мойта скръб за теб е нова,
    мойта реч студена.

Чужди сме си ние двама.
    Ти се удивляваш?
По-добре е-нужда няма
    да ме разумяваш!

Берковица, 1880

Обратно към [Гусла] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

LiterNet! Живко Иванов Книжарницата!