МИЛА МОМНЕ

Мила момне, спиш ли ти?
    Твойто сърце спи ли?
Знай ли вече да тупти. . .
    От любов гори ли?

Люби, люби!. . . Що стоиш?
    Младостта е скъпа,
днес е пролет, утре, виж,
    зимата настъпа.

Що е небе без звезди?
    Без дъх що е роза?
И моминските гърди
    без любов защо са?

Люби! Люби! Дор е май.
    Чуй, славеят пее!
Люби, охкай и мечтай!
    Животът спане е.

Любовта е златен сън,
    който мъчи, пали;
който е любил с огън,
    той само живял е!

Обратно към [Гусла] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]