НА БАЛЪТ

Оркестърът високо гърми,
блистателен, шумен е балът
и млади, напети моми
кат вихър се носят из залът.

По техни лица,що цъфтят,
румянец играй самовластно,
сърцата им бърже туптят
и дигат гърдите им страстно.

А ази умислен, злочест
в тоз блясък и шум - в теснотата,
кат птичка из своя кафез,
далеко летя със душата.

Далеко,под друг небосвод,
в край пълен със спомени,дето
безумно разбих тоз живот,
де аз си зарових сърцето.

Играйте в тоз радостен час
вий, млади, с цветя увенчани,
шумът, радостта са за вас,
светът е за вас обаянье.

Кръвта ви от младост кипи,
животът - тоз сън, мечта кратка-
за вас е йощ ред веселби,
за мен е веч страшна загадка!

Обратно към [Гусла] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

LiterNet! Живко Иванов Фарчето