За любовта не говори
и красотата не фали ми,
огънят йоще ме гории
и раните са нелечими.

Със самий ад се запознах,
изчерпах всичкото блаженство
и йощ отрано разумях,
че няма щастье, съвършенство.

Разбит съм вече... нямам страст!
За нови бури се не готва
и равнодушно гледам аз
къде да фърля вече котва.

Пловдив, 1881

Обратно към [Гусла] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

LiterNet! Живко Иванов Дирвайте!