ЗВУКОВЕ

Звуци сладки до мен стигат
в тоя нощни час свети
и в душата ми повдигат
цял ройсладостни мечти.

Болно струните сърдечни
тръпнат и изпущат вик,
чудни спомени далечни
жив изново взимат лик.

О, млъкнете, звуци мили!
Не намирам веч покой!
Спят долове, спят могили-
А аз плача,боже мой!

Пловдив, 1881

Обратно към [Гусла] [ВАЗОВ] [СЛОВОТО]

LiterNet! Живко Иванов Дирвайте!