ВЪВ ВАТИКАН

(по Кардучи)

Когато Галилей, тоз ум високи,
    каза: земята се върти,
из глухи полози дълбоки
    на мрак и тъмноти
разчу се клетва непозната:
    "Смърт, смърт на сатаната!"

Когато Хус със реч гореща, нова,
    огря дълбоката тъма
и на лъжата в самата основа
    заби топора на ума,
разчу се вик из тъмнината:
    "Смърт, смърт на сатаната!"

Когато Гутенберг - Колумб случаен -
    сложи най-първите слова
и светлостта из затвора си таен
    кат птичка с шум се изтърва,
пак чу се вик из таз палата:
    "Смърт, смърт на сатаната!"

Когато по-подир Волтер - пророкът
    с цял рой борци гръмна
догматът, трона, расото, порокът
    и рече: "Дайте светлина! "
Друг глас екна из тъмнината:
    "Смърт, смърт на сатаната!"

Летяха векове. Борците смело
    вървяха, мряха в бой велик,
при всяка нова стъпка, мисъл, дело -
    все тоя див подземен вик.
О, Ватикан, виж грее светлината!
    Поклон на с а т а н а т а.