Анна Ацинова

 

Едва ли!

Но ако ми се случи някога
за мен с добро да си припомниш,
дано да бъде ранна есен,
изпълнена със сокове и звън,
да бъде залез с мек бакърен блясък -
пред него силуетът на свещен параклис,
да се целуват пожълтелите листа
за сбогом
щурецът да скрибуца
последната си песен.
Ти мълчи, не гововири със себе си дори.
Недей, недей рисува образ избледнял.
Със щепата си рохка пръст сграби
и силно я притискай додето се сгорещи.
Умората на ръбестия хладък камък
остави,
влагата в очите не допускай да сълзи.
Преди да ти е станало
студено си тръгни
и в тихото спокойствие ме забрави.

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Анна Ацинова. Всички права запазени!