По Емили
Пробуждам се,
лъч слънчев трепка по клепачите.
Отвън живота разтревожен.
Муха досадна, удря се в прозореца.
От двора крясъци долавям.
Мяучат котки, врабци отлитат.
В стаята е тихо,
сънят косите ми не пуска.***
Прелитат думи, до листа кацат,
от дланта трохи кълвят,
листа смачкан в краката,
клон зелен, шуми под тях.***
Тъжиш ли, прехвърляш вина,
по изгубено страдаш.
Гневиш ли се. Не се виждаш,
не знаеш за къде си тръгнал,
от чакане си уморен.