Лиляна Илиева

 

По Емили

Пробуждам се,
лъч слънчев трепка по клепачите.
Отвън живота разтревожен.
Муха досадна, удря се в прозореца.
От двора крясъци долавям.
Мяучат котки, врабци отлитат.
В стаята е тихо,
сънят косите ми не пуска.

***

Прелитат думи, до листа кацат,
от дланта трохи кълвят,
листа смачкан в краката,
клон зелен, шуми под тях.

***

Тъжиш ли, прехвърляш вина,
по изгубено страдаш.
Гневиш ли се. Не се виждаш,
не знаеш за къде си тръгнал,
от чакане си уморен.

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Лиляна Илиева. Всички права запазени!