Катерина Куч

 

Самота

Омръзна ми да следвам самотата,
да търся Нещото
Като бездомно куче,
залутано безцелно сред тълпата,
в която всеки ражда се научен…
...Но не и аз - аз нищо не разбрах!
Учебника захвърлих настрана
и празната градина аз полях,
посях там мои нови правила.
…И ги забравих. Почнаха да гният.
И плъзнаха из мене като змии,
които мозъка ми жадно пият,
а после се прибират във кутии -
Където спят и не забравят
кой дава им отрова и опора -
затуй не ще ме изоставят,
тъй както сториха с Пандора.

Изтръгнаха от мене любовта,
убиха я. Погребаха в земята
последната частица доброта.
Оставиха ми само самотата...

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Катерина Куч. Всички права запазени!