Пепа Манева

 

Хилендарският монах

Било е някога в мрака на времето,
в килия потайна, с перо във ръка
монах един пишел над книга приведен.
До него самотно пращяла свещта.

Пред него във спомен
се нижат картини
на славни и страшни отминали дни -
царе короновани, млади княгини
и славни победи в жестоки войни.

Пишел Паисий за бедните люде,
за своя изстрадал, но буден народ -
"Пазете вий своята вяра, свобода,
история има веч нашия род."

И гневно се носел гнева на монаха
към тез, що забравили род и език,
прегънали чужди идеи и вяра,
хулели своя произход велик.

Луната огрява килията тясна,
свещта рони едри сълзи.
Но той пише книга,
мисълта му е ясна,
не сеща как сменят се нощи и дни.

Той пише с огнени думи завета
към тез, що навлизат
тепърва в света,
да помнят, да пазят
таз книжица свята.
Ний също дарили сме с нещо света.

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Пепа Манева. Всички права запазени!