Нено Стойковски - Нестинар

 

Лудост

Вървя и си приказвам сам.
Озъртайки, започнах да се чудя,
дочувайки оттук-оттам
да шепнат - признак на полуда!
Човек насреща се показва,
ръце размахва като чук.
- Тоя пък с кого приказва? -
До него гледам няма друг.
Парламента взех да наблюдавам -
е, значи всичко е наред,
То всички май не сме във ред.

 

Закъсняло детство

Навън е мрак, мъгла и скука.
И как се случи - сам незнам -
животът ме изхвърли на боклука
и каза ми - Оправяй си се сам!
Стъпих във гьол, стъпих накриво,
нейде жилав храст ме прасна,
дорде усетя детството игриво,
синът до мен порасна.
Размислих се - Сега къде?
Изпуснах толкоз периоди.
Времето разбрах, че ме краде,
чак когато внучето проходи.
Сега го гледам с
гордост и усмивка,
че то е моето наследство.
По цял ден се палцикаме във мивка
и почвам май да карам детство.

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Нено Стойковски - Нестинар. Всички права запазени!