Александър Пенчев

 

Невъзможно е пак да сме същите
и наивност във нас да звучи.
От трева да си правиме пръстени
и гердани от едри звезди.

Невъзможно е пак да се скитаме
из ливади, люцерни, жита…
И от ранния плод да опитваме
на дърветата в нашта гора.

Невъзможно е даже за малко
да си върнем Онези мечти -
те останаха в лист, в химикалка,
скрити в прашни тавани, мази…

"Невъзможно е..." - тихо изричам
и неволно поместил глава
пред прозореца виждам приятел -
вече възрастен мъж със брада.

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Александър Пенчев. Всички права запазени!